Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

След нормализирането на политическите отношения с Македония последва затопляне в църковните

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

В отговор на молба на Македонската православна църква за установяване на единство с Българската православна църква, което да бъде основа за евхаристийно единство и с останалите поместни православни църкви, Светият синод в София се ангажира да окаже пълно съдействие за установяването на канонически статут на Македонската православна църква. Създаде се синодална комисия за съответни преговори с македонската и останалите поместни православни църкви, а това подсказва, че решението за съдействие е еднократен акт, който поставя само началото на продължителен и сложен процес.

Македонската православна църква изрази благодарност за подкрепата, а македонският премиер Зоран Заев– очакване други православни църкви да последват примера на българската. И в двете страни архиереи и общественици приветстваха събитието горещо, а някои окачествиха позицията на Българската православна църква като смела постъпка, която поправя исторически несправедливости. Докато синодът в София заседаваше по въпроса, положителното решение се очакваше пред Синодалната палата от многолюдно мълчаливо бдение.

Позицията на БПЦ за някои е смела, но за други е предпазлива и дипломатична. В момента Охридска архиепископия, както се нарича църквата на територията на Македония, е в положение на схизма, наложена й от Сръбската църква още през 60-те години на миналия век. В началото на този век фактически има две охридски архиепископии едната е официалната македонска църква, но тя е непризната от останалите посестрими по света, а другата е доминирана от просръбски духовни лица и призната от Сръбската като автономна, но не и автокефална. Според някои богослови, ако признае неканонична църква като македонската, БПЦ сама би се поставила в схизма. От друга страна пък схизмите може да се отменят само от църкви, които са ги наложили. В случая схизмата е наложена на македонската църква от сръбската, а това предполага, че българската не може първа да признае македонската за автокефална.

В този сложен контекст на каноничните норми позицията на БПЦ е всъщност единствената разумна. Светият синод в София не призна самообявилата се за автокефална Македонска православна църква, защото автокефалност е възможна само ако бъде призната от всички останали 14 православни църкви. БПЦ всъщност обеща само да съдейства за това общо признание. Направи го не само заради благоразположение си към МПЦ, но и изхождайки от собствения си горчив опит, при който самата тя бе в схизма до 1945г., наложена от Цариградската патриаршия през 1872 година заради това, че се е самообявила за автокефална (независима), а не за автономна, каквато е била по силата на султански ферман.

Най-новите събития в отношенията между православните църкви на България и Македония са във висока степен положителни и в по-широк контекст. От една страна, те съвпадат с процес на осезаемо нормализиране на политическите отношения между двете страни, а от друга – с тенденция към намиране на изход от спора между Скопие и Атина за името на Македония. В същия ден, в който БПЦ реши да съдейства за уреждането на статута на МПЦ, македонска медия съобщи, че правителството в Скопие е склонило да приеме компромисното название Република Нова Македония или Северна Македония. Официално потвърждение на новината още няма, но по няколко линии се усеща напредък към излизане на Македония от състоянието на международна изолация не само политическа, но и църковна.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

През 2024 г. най-много са новите българи от Украйна и Турция

16 268 са новите българи през 2024 г., става ясно от отчета на комисията към вицепрезидента Илияна Йотова за миналата година. Така за първи път от 4 г. броят на получилите българско гражданство надхвърля 16 000 – броят им достига този от пандемичната..

публикувано на 03.02.25 в 11:16
Министърът на външните работи Георг Георгиев

Няма покана от Скопие за общо честване на Гоце Делчев

Няма да има съвместно честване със Северна Македония на 153-тата годишнина от рождението на Гоце Делчев на 4 февруари. България не е получила покана да почетем заедно този ден, съобщи външният министър.  Георг Георгиев определи отношенията между..

публикувано на 03.02.25 в 09:27
Росен Желязков

Премиерът Росен Желязков участва в среща на лидерите от ЕС за европейската отбрана

Днес в Брюксел премиерът Росен Желязков ще участва в неформална среща на лидерите на ЕС, фокусирана върху укрепването на европейската отбрана. Дискусиите ще обхванат повишаването на отбранителните способности на Съюза, противодействието на хибридни и..

публикувано на 03.02.25 в 06:45