Когато се разхождате из склоновете на Средна гора, не се учудвайте, ако се натъкнете на останки от древността, свързани с езичеството. Районът е изключително богат на такива. Част от тези обекти са добре изучени, други по-слабо, трети изобщо не са изучавани и все още крият загадки от времето на траките и праисторията.

Мартин Константинов, докторант по социология в БАН, е един от онези, които на добра воля се опитват да запълват белите полета в нашето минало. Сред изследваните от него обекти е един уникален мегалит от преди хиляди години в района на Старосел, от народа наричан „Момини гърди“, а така също „Слънчева порта“. Названието „Момини гърди“ се свързва с легенда за любовта между двама млади, която срещнала съпротива от техните близки. На това място девойката била застигната от клетвата на рода си и се вкаменила. Според някои изследователи, в древността Слънчевата порта, която е изпълнявала ритуална функция, е служела за осъществяване на контакт с отвъдното и дава израз на представата на прадедите ни за единството на световете. Според Мартин Константинов, обаче, основната функция на мегалита е астрономическа.

Предвид това, че мегалитната конструкция е ориентирана на запад, може да се допусне, че тя е била използвана за наблюдение на слънчевите залези в определен период от годината. Но, доколкото съм запознат, все още не са правени изследвания, които да установят в кои дни слънцето залязва точно в прозореца между двата камъка, уточнява Мартин и обяснява:

Мегалитът представлява два огромни яйцевидни скални къса с тегло минимум 10 тона всеки. Най-впечатляващата му характеристика е балансът. Двете гигантски каменни яйца стъпват върху скалната основа на съвсем малка площ и се допират помежду си, формирайки прозорец или врата. Именно за този прозорец смятам, че е използван, за да се наблюдава залезът на слънцето в определени дни. Относно произхода на мегалита – естествен или изкуствен, Мартин казва, че е изключително трудно да се допусне антропогенен произход, защото науката засега не дава обяснение как са създавани мегалити като този. Специално за „Слънчева порта“, освен, че се е налагало повдигането на изключително тежки скални късове, допълнително затруднение би представлявало и последващото им балансиране. Това е почти невъзможен за постигане баланс. Но именно поради това, както и поради сведенията за култа към слънцето на нашите предци и ориентацията на мегалита на запад, смятам, че е невъзможно той да представлява естествен феномен, тъй като прекалено много стават съвпаденията, а и не мога да си представя как тези два камъка могат да се балансират по естествен начин.

Ледников произход на мегалита се изключва, тъй като последната ледникова активност на територията на днешна България е обхващала само високите планини Рила и Пирин, но не и Средна гора. Както естественият, така и изкуственият произход на обекта изглеждат трудно постижими и, въпреки това, най-вероятен е вариантът той да е човешко творение, убеден е Мартин. Той твърди, че „Слънчевата порта“ има единствен известен аналог – мегалит, познат под названието „Братята“ или „Правите камъни“, до село Розовец, община Брезово, който той със свои колеги проучва преди две години.

Мегалитът в Розовец представлява два високи около 5-6 метра вертикално поставени каменни блока, също балансирани. Ако единият от тях е с доста широка основа, то другият е с изключително малка основа на фона на височината му. Така че и при него говорим за постигнат сериозен баланс. В научната литература не срещнахме описани подобни мегалити. Предложихме дефиниция за подобен тип обекти – двойка балансирани скални монолити, като при този в Розовец има и допълнителна характеристика – че те са успоредни. Свързахме се с доста любители на мегалитите от цял свят. Всички се заинтересуваха много от този обект, но не успяха да предложат аналог. Затова засега това са двата мегалитни обекта, които могат да бъдат причислени към дадената от нас дефиниция.

За произхода на „Братята“, тъй като в тази мегалитна конструкция двата камъка не се допират помежду си, може да се приеме, че става дума за ерозия, но с допълнителна обработка. Между двата камъка на „Братята“ има проход, т. нар. прозорец или врата. Този проход, дълъг около 4 метра, със сигурност е обработен. Личи си, че камъните от вътрешната страна са изравнени и загладени, обяснява Мартин Константинов. Според неговите заключения, монолитът е използван за наблюдения на изгревите на слънцето около дните на есенното и пролетното равноденствие.

Снимки: Миглена Иванова и Мартин Константинов