На Свети Николай Чудотворец, архиепископ Мирликийски са отредени два празника в църковния календар – на 6 декември и на 9 май (т.нар. Летен Никулден). Всеки четвъртък също е посветен на него. Правило на вярата и образец на кротост, учител на въздържанието е наречен Св. Николай в тропара, който се пее на този ден от седмицата. С такава чест сред светците е удостоен единствено Йоан Кръстител и Предтеча Господен. Шести декември – датата, на която Св. Николай се представил пред Бога, е един от най-големите православни празници. Светецът се радва на голяма почит и в българската традиция. Според изследователите, неговият образ във фолклора събира качествата на юнак със свръхестествени сили и храброст, повелител на морето, водите и ветровете. Юнак, който имал криле и защитавал хората от злосторните същества, които живеят в морето и предизвикват бури и нещастия.
За св. Никола има много народни приказки и легенди. Една от тях е свързана с двата му празника и завистта, която те породили у друг светец. Става дума за Св. Йоан Касиан Римлянин, чиято памет се чества на 29 февруари от православната църква (римокатолическата не го е канонизирала официално). Когато годината не е високосна, службата за него се изпълнява на 28 февруари. Във фолклорната история, записана от Димитър Маринов във Великотърновско, името му е само св. Касиян и празникът му е веднъж на четири години. Описан е като чорбаджия, който носи лисичи кюрк (дълга горна дреха, подплатена с кожи) и пуши с чибук (вид дълга лула). По цял ден седи на миндер и ни вятър го вее, ни слънце го пече, ни дъжд го мокри. Мъчно му станало на св. Касиян, че народът го празнува веднъж на четири години, при това без специални почести. И се сетил за св. Никола, който има два празника в годината. Взел си чибука, наметнал си кюрка и отишъл при Господ, за да търси справедливост: „Право ли е, Боже – рекъл – и аз съм светец, и св. Никола е светец. Моят празник веднъж на четири години, а неговият – два пъти в годината и то с песни, курбани и тържества!“ Господ му казал да почака малко, повикал един ангел, поръчал му да намери св. Никола и да му каже веднага да дойде.
Ангелът литнал надолу към земята да го търси. Видял морето, потъмняло и бушуващо със страшна сила. Видял и св. Никола да спасява кораби и човеци от стихията. Казал му какво наредил Господ и светецът отговорил, че ще дойде след малко. Но се минало доста време, преди да долети в божиите покои. „Прости ми, Господи – рекъл той, че закъснях! Но се борих с морската юда и вихрите, които искаха да потопят корабите и пътниците в тях. Не съм за пред теб такъв мокър и кален, но ангелът каза, че трябва да дойда тутакси.“ А Господ се обърнал към св. Касиан: „Видиш ли какъв е мокър св. Никола? Тая мокрота и тая борба с ветровете и бурите, за да спасява корабите и човеците, са му създали празниците, не аз. Докато седиш по цял ден с чибука в ръце, и тоя празник ти е много.“ Св. Касиян си тръгнал посрамен, а св. Никола отлетял пак към морето, за да продължи битката и да спасява хора.
На този ден се приготвя богата трапеза, която не се вдига през целия ден. На нея задължително трябва да има пълнен шаран или друга риба с люспи, както и никулденски обредни хлябове, варена царевица, жито или булгур. Някъде приготвят рибник – пълнен шаран, увит в тесто, оформено като риба. Хлябовете и рибата се прекадяват от свещеник у дома или се носят в църквата. В зависимост от региона и предпочитанията на хората, на празника се поднасят фасул, зеле, сарми. Пеят се никулденски песни, в които се разказва за митичния св. Никола. Най-често той седи и пирува с останалите светци на „честна трапеза“. Или кове коня „да отиде с тях на погача, че се роди млада Бога“. Песните разказват и за битките му в морето, за спасените хора, които след избавлението си повярвали в Бога и в св. Никола.
Светецът се приема за покровител на децата, на рибари, моряци, пътешественици, търговци и банкери, закрилник е на семейството, на дома, имота и стоката. Според някои източници Св. Никола е патрон на крадците, пивоварите, бъчварите, фармацевтите и затворниците. А у нас е празник и на всички, които носят имената Никола, Николай, Никол, Николина, Николета, Нина и др.
Етнографският музей в Бургас ще почете Свети Никола Летни на 9 май 2024 г. от 11:00 ч. Жените самодейки от Фолклорна група „Тронки“ в село Момина църква, община Средец, ще ще изпълнят "Пеперуга" и "Герман" за дъжд и плодородие така, както се..
Тридневен кулинарно-фолклорен фестивал ще допълни празничното настроение във видинското село Антимово. За 14-и път местното Народно читалище "Развитие-1926 г." и Кметството организират фестивала “Гергьовден“ на 4, 5 и 6 май 2024 г. Градският..
Деца от различни националности и семействата им ще боядисват великденски яйца от 10,00 до 14,00 ч. в “Каньон парк” в столичния квартал “Младост” до метростанцията “Александър Малинов”. Събитието със свободен достъп се организира за трета поредна..