Институтът за икономически изследвания към БАН представи своя доклад за състоянието на българската икономика 10 години след присъединяването на България към Европейския съюз. Основният извод в него е, че страната ни показва напредък във всички сектори, но на различни нива. Според учените от института, политиките на България по отношение на човешките ресурси и регионалното развитие са най-големият провал за изминалите години. Фискалната, банковата и данъчната ни политика, обаче, са успешни. На това обърна внимание в изказването си бившият финансов министър Симеон Дянков, който е един от рецензентите на изследването. Същевременно той посочи и все по-големия проблем, свързан с регионалното неравенство у нас:
Положителното нещо, което авторите на доклада отчитат, е, че присъединяването към ЕС, особено източното и южното, има своята идея. Тя е била дисциплината. България, обаче, вече имаше тази дисциплина във фискалната и банковата политика. Тя бе резултат от справянето с предишна криза и въвеждането на валутния борд. Минусът е, че нашето позабавено влизане в ЕС, на фона на Централна Европа, съвпадна почти с началото на последната голяма финансова криза. Ако нямаше такава криза, не казвам, че нещата щяха да бъдат блестящи, но определено щеше да има по-голям фокус върху това не как се развива българската икономика като цяло, а как се развива регионалното неравенство.
Според Дянков, докато в ЕС често се говореше за развитие на различни скорости, в България, това вече се случваше. В София икономическото развитие вече е достигнало средното за ЕС. От друга страна, обаче, у нас са регионите, които оглавяват класациите за най-нисък икономически и жизнен стандарт. Всичко това е резултат не от процентите използвани евросредства, които са добри, а от начина и целите, за които ги изразходваме. Бившият финансов министър, отправи и едно пожелание към правителството– догодина България да се присъедини към Механизма за обменни курсове (ERM2), което е първа стъпка към кандидатстването за еврозоната. Той обаче е скептичен, че това ще се случи.
Бившия вицепремиер от правителството на Пламен Орешарски доц. д-р Даниела Бобева от друга страна е на мнение, че финансовата криза, която повлия на всички отрасли, не може да бъде постоянното извинение за слабата икономическа интеграция. Тя смята, че колебанията в растежа й са резултат от непълното използване на ресурсите. Влияние оказват също демографската криза и липсата на достатъчно квалифицирани кадри.
Изводите от доклада на Института за икономически изследвания към БАН сочат, че страната ни трябва да заеме по-активна позиция по отношение на европейските и националните реформи, защото това ще мобилизира икономиката ни и ще я предпази от рискове. Освен това ползите от членството в ЕС са много по-големии видими, когато страната е сред активните членове на съюза.
Румъния става най-големият производител на природен газ в ЕС Румъния е била най-големият производител на природен газ в ЕС през 2024 г., а от 2027 г., благодарение на проекта Neptun Deep, страната ще удвои производството си. Това съобщи..
Любителите на цветята могат да си подарят днес и утре вълнуваща разходка в тропическата оранжерия на Ботаническата градина на Българската академия на науките. Посетителите ще се насладят на очарователните цветове на азалии, камелии и на различни видове..
"Ако Народното събрание не приеме държавния бюджет за настоящата година, могат да последват протести". Това заяви в интервю за БНР главният икономист на КНСБ Любослав Костов. "За пореден път бюджетът става заложник на политическите интриги и на..
За 21-ва поредна година Симитли е домакин на голям маскараден фестивал. Започнал като местно забавление, днес "Симитлия – Древната земя на кукерите" е..
Първият български аватар е жена. Казва се Ахинора. Името ѝ означава могъщ господар и според легендата така се е казвала жената на основателя на..
България се преклони пред жертвите на "Кървавата Коледа" в Македония през 1945 г., когато хиляди македонски българи са избити от режима на югославския..