„Слънце на вярата”, „нашето ново Слънце“… Така наричат Христос авторите на богословски текстове още в първите столетия от новото летоброене. Знаем, че точната дата на Рождество Христово не е известна и до днес. В евангелието на Св. Лука се споменава мястото, където е роден Спасителят, а за годишното време може само да се гадае по някои елементи от разказа. За отбелязването на празника няма точни сведения преди III в. Според ранните източници, той е бил част от Богоявление (6 януари). Едва през IV в.Рождество Христово се обособява и започва да се чества като самостоятелен празник. Избрана е датата 25 декември заради близостта с времето на зимното слънцестоене – най-големият езически празник на римския култ към слънцето, практикуван до III в. Раждането на слънцето и победата му над мрака постепенно се изпълва с друг смисъл – чества се раждането на Младенеца, донесъл на хората надежда за просветление и ново начало.
В Новия завет е писано – когато се ражда Божият син, на небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел и се обърнал към пастирите, които пасели стадата си близо до Витлеемската пещера. Според евангелието на Св. Лука той казал:
Не бойте се, защото ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: Слава във висините Богу и на земята – мир между човеците, в които е Неговото благоволение!
Върху този евангелски текст е едно от най-известните рождественски песнопения „Слава во вишних”
В празничната литургия се отдава почит и на Божията майка, чрез която Божественият младенец се ражда в плът.
Тропарът на Рождество неизменно оглася православните храмове на празника, възхвалявайки светлината на познанието, донесено Христос, – „слънцето на правдата”.
С Твоето Рождество, Христе Боже наш, възсия на света светлината на познанието и чрез нея служителите на звездите от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе, Изтока от висините. Господи, слава на Тебе!
На днешния ден православната ни църква отдава почит на историческите личности, живели по нашите земи от първи век досега и канонизирани за светци. Всички те са били хора на вярата и духа и с делата си са заздравявали спойката между църквата, народа и..
Като един човешки живот на 90 години, съдбата на столичния храм "Св. Апостоли Петър и Павел" е изпълнена с възходи и неблагополучия, с терзания, но в крайна сметка и със спасение. Това е може би един от най-малко познатите храмове в София и в същото..
На 29 юни Църквата ни отбелязва празника на Светите първовърховни апостоли Петър и Павел. Свети Петър бил сред любимите Христови ученици, докато св. Павел бил сред най-ревностните гонители на християните. Първият следвал всяка стъпка на Спасителя и..
На 20 юли, в разгара на най-горещите дни, православната ни църква чества паметта на старозаветния пророк Илия. За почитта на народа ни към Божия угодник..
По пътя София - Самоков срещу течението на р. Искър, край големия живописен завой между бившите села Кокаляне и Пасарел при Дяволския мост е ридът..