На третия ден след Рождество Христово почитаме паметта на Свети Стефан – първият християнски мъченик. Той бил посветен за дякон от учениците на Иисус Христос и също като тях с ръцете си изцелявал болни. Окрилен от вярата, Св. Стефан станал архидякон (пръв служител) в християнската Йерусалимска община, която поела грижата за вдовиците и нуждаещите се. Тя била толкова справедливо устроена, че юдеите завидели, оклеветили Св. Стефан пред Синедриона и го обвинили в богохулство. В Синедриона светецът оборил всички обвинения срещу него, като остро изобличил неверието на юдеите, привеждайки им примери от цялата история на еврейския народ от Авраам до цар Соломон. Юдеите не могли да понесат заключителните слова на светеца и го предали на тълпата, която го пребила с камъни. Преданието разказва, че Света Богородица и св. Йоан Богослов наблюдавали мъченическата му смърт и горещо се молели за него. Умирайки, Св. Стефан се обърнал към Господ да прости на враговете му. Самата памет за мъченическата смърт на светеца избледняла с годините и едва в края на ІV век, след като мощите му били открити, споменът за него е напълно възкресен като образец на милосърдието и търпението.
Според ранните арменски и латински извори, Църквата отбелязва паметта му на 26 декември, след Рождество Христово. По-късно във Византия, Църквата определила 26 декември за честване на Събора на Пресвета Богородица, а почитането на паметта на светеца е преместено на 27 декември и така до наши дни. Празникът на Св. Стефан е неразделно свързан с Раждането на Спасителя.
Името на светеца носи и една от светините на българския дух – Желязната църква „Свети Стефан“ в Истанбул, която свързваме с борбата за църковна независимост.
Православният български храм е трикорабна базилика с кръстообразна форма и красиви орнаменти, изградена от железни елементи. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40-метровата камбанария. Желязната църква е изградена в края на XIX век, когато българската колония в Цариград наброява 50 хил. души. Тържественото й освещаване е извършено от екзарх Йосиф I на Рождество Богородично – 8 септември 1898г.
В народната традиция Стефановден „затваря кръга" на коледните празници. Денят се посреща тържествено от всички. Семействата се събират около трапеза с месни ястия с кисело зеле и баница с месо. На този ден по-младите отиват на гости при своите кумове, кръстници и по-възрастни роднини. Имен ден празнуват: Стефан, Стефана, Стефка, Венко, Стоян, Стойко, Стоичко, Стоимен и всички производни от тях имена. Светъл празник!
"Днес отбелязваме една годишнина: 139 години от Сръбско-българската война и победата на младата Българска армия. Както Съединението е само българско дело, така и победата в тази война е победа само на Българската армия". Това каза пред журналисти..
Срещи с автори, издатели и преводачи на православни книги от последните няколко години предлага програмата на Седмицата на православната книга . Тя се провежда до 10 ноември в храм "Св. Прокопий Варненски", като срещите са всяка вечер от 17 часа...
Доброволци се включват в почистването и възстановяването на манастира "Св. Спас" до връх Бакаджик. Акцията се организира на 2 ноември от кмета на близкото село Чарган Стоимен Петров. съобщава БТА. Храмът в манастира е първият в страната,..
Тази година празникът Рождество Христово за Българската източноправославна епархия в Съединените щати, Канада и Австралия е особено вълнуващ! Сбъднаха..
На залез слънце от 25 декември еврейската общност започва да празнува Ханука. Началото на празника е на 25-ия ден от еврейския месец кислев и според..
С тържествени богослужения Православната ни църква отбелязва Рождество Христово. Празничните богослужения започнаха още на Бъдни вечер с тържествено..