В Регионалния исторически музей – София до края на февруари може да се види експозицията „Под знака на Меркурий“. Тя разглежда развитието на търговските отношения на града и района от Античността до края на XX в. И това не е случайно, защото още от 106 г. Римска Сердика, като град с автономно управление, е разполагал със собствена монетарница, сèкла монети за 17 императори. В римската митология Меркурий е бог на търговците и пътниците, закрилник на сръчността. Кураторът на изложбата Мариана Маринова – завеждащ научна, експозиционна и фондова дейност към музея, разказва:
Искахме да представим изложба, която да покаже възможно най-дълъг период от историята на нашия град. Това беше една от причините да се спрем на тази тема, а другата е, че търговията е основна човешка дейност, която е тясно свързана с икономиката и без която съвременният свят не би могъл да съществува. Така че, това е интересна и актуална тема. Представени са малко известни факти на широката публика, които показват търговията в миналото. Изложбата е с много широка времева граница – от II в. до края на 80-те години на XX в. Темата не може да бъде изчерпана, когато става въпрос за такъв обширен отрязък от време, но дава представа какъв търговски център е била София.
Мариана Маринова обяснява какво е било значението на София, не само като търговски център, но и като средище за развитие на занаятите:
София е разположена на пътя от Западна Европа към Близкия и Далечния Изток, от студения север към топлото Средиземноморие, на древния път Via Diagonalis. Това е благоприятно условие за развитие на търговията. Наред с това в Софийското поле има поминък. Там се раждат плодове, зеленчуци, зърнени храни, отглеждат се голям брой селскостопански животни. От друга страна, близостта с горските масиви осигурява дървен материал и създава предпоставки за възникването на различни дейности, свързани с дърводобива. Сравнително близо до София е и Самоков, където се произвежда и руда, което пък допринася за зараждането на занаяти, свързани с обработката на желязо и използването му в бита. Например през Средновековието, София е била прочута с производството на боздугани – оръжие, употребявано през тази епоха. Тя е била център, в който търговците са събирали стоки от всички райони на страната, които впоследствие са поемали пътя си към Средиземноморието, към Западна Европа, или в по-късните епохи към Османската империя. Наличието на занаяти и на множество суровини е едно от условията да се създаде тук Дубровнишка колония, която просъществува повече от два века. Имали са тук свои кантори и се е развивала оживена търговия между нашите земи и Западна Европа, чрез посредничеството на Рагуза, т.е. дубровничани.
Безброй са експонатите, които могат да се видят в изложбата: първите сечени монети, с които се е търгувало, различни уреди за измерване, първата българска сребърна монета с номинал от 2 лв., сечена в Санкт Петербург през 1882 г., с надпис на ръба „Боже пази България“ и още много други предмети, свързани с развитието на търговията. Интерес представлява и преносимо писалище от епохата на Възраждането, с механизъм за копиране на документи. Какво още? – допълва кураторът Мариана Маринова:
Лично аз бих посъветвала посетителите да прочетат текстовете. В тях ще открият много интересни сведения за това колко е била заплатата, примерно в Римската империя и какво е можело да се купи с нея, какви са били мерителните единици и кои са техните съвременни еквиваленти. От експонатите, безспорно един от най-любопитните е съдът, с който се е продавал салеп из софийските улици и пазари. Това е ориенталска напитка, която се прави от грудките на орхидеите. Тя е била разпространена у нас в миналото. И до ден днешен се използва в арабския свят.
Посетителите могат да се запознаят и с разносната търговия, която е съществувала от Освобождението до края на 40-те години на XX в. Ще прочетат, че първият закон за търговията в България е от 1880 г., че Министерство на търговията се създава в 1893 г., а Търговската индустриална камара – през 1898 г. Зад богатия експозиционен и снимков материал стои обширно проучване на експертите на музея, които през 2018 г. ще честват 90 годишнината от създаването на Общинския градски музей, чийто наследник са. Партньор в организиране на изложбата е Националният политехнически музей. Тя е първата изява от всички дейности, които Регионалният исторически музей – София смята да посвети на българското председателство на Съвета на ЕС.
Снимки: sofiahistorymuseum.bg
На 30 ноември православната ни църква почита паметта на св. ап. Андрей. Той е брат на свети първовърховен апостол Петър и се нарича Първозвани, понеже пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Спасителя. От ранни години презирал суетата на..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в Първата световна война (1914-1918). Историците определят документа като "поредната национална..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от най-изявените ученици на братята Кирил и Методий, светите Седмочисленици – първоучителите на българите. След..
На третия ден на Рождество Христово, 27 декември, Православната ни църква почита паметта на свети Стефан – първият християнски мъченик. Името му..