Галин Стоев, eдин от утвърдилите се български режисьори зад граница, е новият директор на Националния театър в Тулуза. Вече 26 години той работи като актьор и театрален режисьор не само в България, но трупа опит на сцени в Англия, Германия, Чехия, Русия, Белгия, Аржентина и Франция. Първата си пиеса като режисьор поставя на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ в София през 1999 г., а две години по-късно пак там печели престижната награда за театрално изкуство „Аскеер“ със спектакъла „Аркадия“ на Том Стопард. Актьорско майсторство и режисура учи при проф. Крикор Азарян в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ заедно с познатите на българската публика Камен Донев, Стефан Вълдобрев, Мариус Куркински, Койна Русева и Стефка Янорова.
Да намериш мястото си и да се утвърдиш като артист и режисьор във Франция не е лека задача. За Галин Стоев обаче Франция е една от страните, която го приема безрезервно, може би защото не се стреми да бъде приет. Там се сблъсква с интереса на публиката, която е любопитна да разбере как един чужденец би могъл да разкаже френската култура от своя гледна точка. „Френската култура отстрани изглежда много затворена и труднодостъпна – отбелязва Галин Стоев. – От друга страна, има един много прост вход и когато човек го разбере, всъщност нещата си идват на мястото. Ако успееш да схванеш кодовете на тази култура, много лесно можеш да намериш достъп до нея.“ И той успява, не само на сцената на „Комеди Франсез“. Разбира се, не забравя да си повтаря всеки път, че има и голям късмет. Защото по пътя си успява да срещне артисти и институции, които са отворени към работата му и артистичните му търсения. И в този смисъл до поста директор на Националния театър в Тулуза „нещата се получиха много естествено“:
Доста вълнуващо и същевременно с това малко плашещо – така режисьорът определи новия си пост, който той зае на 1 януари. – Отговорността е доста голяма, вниманието към този театър е голямо. Трябваше ми време го да осъзная. Отдавна спрях да се идентифицирам само като българин, а като артист и като човек, който работи в една сфера, която е наднационална. В момента, в който приех това за себе си, всички проблеми или въпроси, които по принцип могат да те ограничат, отпаднаха. В момента, в който приех, че съм артист, преминаващ през различни контексти, през различни езици и начини на мислене и правене на театър, този номадски начин на работа и съществуване се оказа най-устойчивото нещо в моя път. През едно непрекъснато преместване и през една нарочно поддържана нестабилност, успях да изградя това, което може би е най-стабилното в мен – моята собствена идентичност като артист. Работата ми се оказа единственото нещо, в което със сигурност можех да се заземя, да пусна корени и да се чувствам стабилен.
Като визитна картичка пред публиката в Тулуза българският режисьор решава да представи „Танцът Делхи“ от руския автор Иван Вирипаев, един от неговите любими съвременни драматурзи, чиито текстове е поставял вече на българска сцена. Разбира се, това е доста рисковано начинание във Франция, защото по-логично би било да направи Молиер, както правят повечето директори. Именно затова, Галин Стоев решава да направи точно обратното:
Това беше освен художествен и идеологически избор от моя страна. Трябваше много бързо след номинацията ми да определя какво да покажа от това, което съм правил. И понеже нямах представление, което да е готово, опциите бяха две – или да възстановя някакво старо, което съм правил във Франция или в Белгия, или да направя ново, което е по-рискованият вариант. В същото време вървяха преговори с Народния театър „Иван Вазов“ да поставя пиеса при тях. Всички тези елементи се събраха и тогава си казах, че ще предприема може би най-трудното нещо – ще направя пиеса в България, мястото, от което съм тръгнал и ме е формирало.
За Галин Стоев това е и възможност да се върне в България, и да работи с актьори, които познава и обича, а също и да открие тези от по-новото поколение. От друга страна, с това дава знак на публиката в Тулуза, че:
Отсега нататък на тази сцена ще чуваме не само френски език, но и други езици, ще виждаме други екипи, ще се смесват култури и т.н. Това е част от патоса на целия проект към отваряне навън. „Танцът Делхи“ ще се играе в Тулуза на български език, с френски субтитри и български актьори.
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София. Биеналето, както и в предишни негови издания, няма тема. “Целта е да се даде възможност на..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
От фондация "Наталия Симеонова" са подали документи за регистрация на читалище, което ще носи името на легендата на българската рок музика Кирил Маричков...