Българската православна църква почита паметта на Св. Атанасий Велики два пъти в годината – на 2 май (деня на неговата смърт) и на 18 януари (когато е последното му завръщане като архиепископ на Александрия). На 18 януари е и народният празник Атанасовден, наричан още Танасовден, Зимен св. Танас, Среди зима. В някои райони на страната вярвали, че на този ден се ражда чумата. За да се предпазят от опасната болест, принасяли в жертва черна кокошка. От нея приготвяли обредно ястие и раздавали от него, заедно с обреден хляб. Популярен е и обичаят да се месят и раздават за здраве пресни питки, намазани с мед и със стрък босилек, забоден в средата. Жените не работят, не се варят боб и леща.

В традиционните представи на българина св. Атанас е повелител на зимата. Когато шестимата братя-юнаци си поделяли небето и земята, на него се паднали зимните студове и снегове. На своя ден светецът облича копринена риза и отива в планината, където се провиква: Иди си, зимо, че да дойде лято! Като чуе тия думи, зимата се стяга да си отиде, а лятото пък тръгва да я замести.Затова на Атанасовден започва преходът от зима към лято. На тази дата често се устройват и общоселски тържества, правят се курбани за здраве, както и семейни служби в чест на светеца-покровител на семейството, имота и стоката.

Според легендата Атанас и брат му Антон (чийто празник е на 17 януари) били ковачи. Един ден работели в своята ковачница, а на пода лежало тяхното куче. Сложили желязо в пещта и то се нажежило достатъчно, но нямало с какво да го извадят. Тогава Атанас взел две метални пръчки и решил да си помогне с тях. Погледът му попаднал на кучето и подвитите му предни лапи. Ковачът придал същата форма на металните пръчки, прикрепил ги една към друга и извадил желязото. Така били изобретени ковашките клещи. Двамата братя се приемат за закрилници на ковачи, ножари и железари, които на 17 и 18 януари отбелязват своя професионален празник. Считат се и за покровители на побратимите, затова на Атанасовден се извършвали обреди за побратимяване (в Югоизточна България). Празнуват и всички с имената Атанас, Атанаска, Наско, Наска и т. н.