Наскоро отбелязахме 140 годишнината от рождението на Пейо Яворов, един от най-обичаните български поети, който не спира да привлича търсещите души. Неговата драматична съдба често предизвиква любопитството на широката публика, а за любителите на литературата и най-вече поезията животът му не остава неразтълкуван или укрит.
Смята се, че една от причините за трагичния край на съпругата му Лора, дъщеря на държавника Петко Каравелов, е именно отдадеността на поета към македонската кауза. За изследователите му обаче творчеството на Яворов остава запомнено с любовната лирика, която бележи най-високата точка в българската поезия. По-голямата част от тези поетически шедьоври са написани в Нанси, Франция през 1906-1907 г. под формата на писма до Мина Тодорова, втората голяма любов и вдъхновителка на поета. И ако направим сравнение с френските поети като Бодлер, Нервал, Верлен или Маларме от епохата на предсимволизма и символизма, къде можем да издигнем Яворов?
Бодлер често е поставян за сравнение с Яворов поради драматизма, който френският поет вкарва в стиховете си. Финесът на формата по-скоро го приближава до Верлен, но това е много условно. Яворов е харесвал символиста Морис Метерлинк, когото превежда и публикува на страниците на сп. „Мисъл“. Течението на символизма и предсимволизма оказва своето въздействие, но Яворов не е епигон на символизма. Той е изключителна самородна творческа индивидуалност, при която няма засмукване на чужди елементи в поетическия му натюрел. Той е изключително оригинален.
До края на XIX и началото на XX век българската поезия е повлияна от националноосвободителните борби. С раждането на нови поколения, които се вълнуват от духовната страна на съществуването, поетичната материя изменя формата си, за да се насочи към невидимото и мистичното. Материята става по-дълбока и трудна за изследване, отбелязва Иво Милтенов, затова и инструментите стават по-фини, такъв инструмент е символизмът. Може би затова Яворов е толкова близо до душите на всички търсещи, за които е важен не външният вид, а същността. И както казва Ницше в „Раждането на трагедията“, поетът е философ:
Да, точно така е! – категоричен е Иво Милтенов. – Само можем да сме щастливи, че имаме в историята си такъв поет и мислител, който е направил крачки със столетия напред в българското поетическо и философско мислене. Аз не се съмнявам, че ако трагедията на Яворов не се беше разиграла така мълниеносно, той щеше да напредне главно в областта на драмата, за да изведе философското мислене на България на друго ниво, в друга посока, адекватна на времето тогава. Това би оставило в нашата литература още една традиция, а именно тази на философската драма. Яворов е бил устремен в тази посока.
В отговор на депутатски питания служебният министър на културата маестро Найден Тодоров заяви, че щатната бройка в Националния фонд култура е 11 човека. Те трябва да разпределят милиони евро за културата по Плана за възстановяване и устойчивост. Според..
" Гаснещият огън често пъти се разгаря отново благодарение на няколко оцелели въгленчета." С тези топли думи професорът по славянска филология Красимир Станчев вдъхва надежда, че изтляващият интерес към българската азбука, българския език и..
Националният литературен музей отбелязва 174 години от рождението на Иван Вазов. Честването преминава и под знака на кръглата годишнина от първото самостоятелно българско издание на романа "Под игото“, публикуван през 1894 г. от издателство "Т. Ф...
Новият филм на двама от най-добрите съвременни български режисьори - тандема в киното и в живота Кристина Грозева и Петър Вълчанов - "Триумф" участва в..
За поредна година жителите и гостите на Банско ще се пренесат в света на планинарското, екстремно и приключенско кино, предаде БТА. Тазгодишното издание на..