Вече 30 години Българският културен институт (БКИ) в Москва изпълнява своята мисия за популяризиране на българските културни достижения в Русия. Институтът е създаден през 1988 година, когато на 19 януари правителствата на двете страни подписват специална спогодба. От 2011 година насам центърът се помещава в сградата на Общоруската държавна библиотека за чуждестранна литература „М. И. Рудомино“.
Традицията на културните връзки е най-перспективната посока за развитие на двустранните отношения между Русия и България, категоричен е днес директорът на Българския културен институт Павел Васев. През тази година, когато двете държави отбелязват и 140 годишнината от края на Руско-турската освободителна война, в Москва ще се състоят множество събития с българско участие.
Ние тук можем да направим добро впечатление, да защитим позициите на българската култура само с върхови постижения, обяснява Павел Васев. Затова в началото на моя мандат се съсредоточихме върху работа с националните културни институти на България и, разбира се, не само с тях. В продължение на две години, заедно с акад. Пламен Карталов, работихме за гостуване на Софийската опера с „Пръстенът на нибелунга“ на Рихард Вагнер и с две балетни постановки, което ще се случи между 12 и 24 май. Разбира се, има и други събития, които са предмет на няколкогодишни усилия. Тук неотдавна беше директорът на Националния исторически музей доц.д-р Бони Петрунова. Музеят е пред сключване на договор с Третяковската галерия и би следвало от 6 юли до края на септември тук да бъдат представени изключителни образци на българската иконописна школа – икони от XIV-XV век.
Говорейки за събитията, върху които БКИ ще фокусира дейността си през настоящата година, Павел Васев акцентира и върху кинопрограмата, която Националният филмов център на България и Мосфилм подготвят по повод 140-годишнината от края на Руско-турската освободителна за България война. Домакин на прожекциите отново ще бъде Третяковската галерия в началото на март. Това са филми като „Време разделно“, „Героите на Шипка“ (руско-българска продукция), „Юлия Вревская“ на Никола Корабов. Специално за Никола Корабов, който е възпитаник на руската театрална школа, искам да кажа, че открихме в техния филмов фонд изключително добро копие на неговия филм „Свобода или смърт“, посветен на саможертвата на Христо Ботев. Този филм не видя екран в България, но е разпространяван в Русия и има много филмови копия с добро качество, дублирани на руски език.
Трябва да отбележа и една много силна изложба на Руския държавен исторически музей с участието на Плевенския военно-исторически музей с около 70 експоната. Изключително добре подредена и впечатляваща експозиция на историческа тема, която предизвика голям отзвук през 2017 г. Важно е да кажем, че миналата година – след 10-15 години отсъствие от Московския книжен панаир, успяхме да представим няколко български издателства. Експозиция ни беше озаглавена „О писменах“ и основен акцент в нея беше да се защити българският произход на кирилицата и глаголицата, като покажем какво се е създавало като писменост в българските манастири, в българските светилища и църкви.
Българската съвременна литература също прави опит да намери своя руски читател. В последните четири години БКИ в Москва подпомага издаването на два или три български романа в превод на руски език. Последните заглавия, които заложихме, са на Виктор Пасков "Балада за Георг Хених", "Невръстни убийства" и "Захвърлен в природата" на Милен Русков, които ще излязат към средата на тази година, казва Павел Васев, като споделя и най-голямото затруднение в тази насока – липсата на преводачи.
Иначе, интерес към българския език в Русия има – за това говори и фактът, че българска филология се изучава в няколко университета. Българският културен център от своя страна също организира курсове по български език:
Те са една много добра традиция. Годишно около 120-130 души завършват тези курсове и получават съответните сертификати за различно ниво на владеене на езика. Различна е характеристиката на хората, които посещават курсовете по български. Често това са хора, които имат собственост в България и са решили трайно да се свържат с нашата страна – аз познавам много такива хора. Има и други, които от научна гледна точка или заради някакви родствени връзки с България искат да владеят български език.
Снимки: bci-moscow.ru
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..