„Поздрав от Конушенци“ – така прочутите музиканти са озаглавили новата си колекция от записи, която вече се радва на успех сред многобройните им почитатели.  „Конушенската група” е най-известната и най-дълголетната сред т.нар. сватбарски оркестри. Центърът на тези състави е Тракийската фолклорна област. Те обединяват талантливи музиканти със забележителна инструментална и певческа техника, с импровизаторска дарба и съвременен поглед към традиционната бъл­­­гарска сватба. Тази специфична музика изисква от оркестрантите добро физическо здраве – заради продължителното свирене (често по 8 – 10 часа), както и постоянно обновяване на репертоара.

С нашия акордеонист Благой Манчев сме заедно повече от 40 години – разказва Никола. – В оркестъра е и Костадин Ненчев – един от най-добрите саксофонисти в Тракия. Драгомир Велев е гъдулар, последовател на известния Янко Петров, на синтезатора е Свилен Иванов, барабанист е Ангел Желязков. Таня Досева е наша солистка повече от 25г., другата певица е Елена Чаушева. Между нас съществува уважение и колегиалност, това обуславя и успехите ни. Преди да запишем новите пиеси,  в съзнанието ми се бяха натрупали много музикални хрумвания, които непрекъснато „ме преследваха”. Започнах да ги записвам и отсях най-доброто. Едно момче от моето село, което ни спонсорира, хареса проекта и започнахме активната работа. Записите направихме в студио в Пловдив. Най-важното е да остане нещо след нас, та младите музиканти да има на какво да стъпят и да развиват народната музика. Както проф. Петко Радев ни показа как трябва да се свири. Много от колегите, които не знаят ноти, се учеха от него и следваха този незаменим стил, който той беше наследил от старите музиканти. После и аз направих същото. Нека този стил да продължава. Това  е истинското българско музициране. Имал съм случай по време на сватба да свиря 12 часа, без да извадя мундщука от устата си. Извиват се огромни хора – по 8-10 ката, които нямат спиране. На една голяма сватба в с. Маноле заедно с Иво Папазов се опитахме да преброим колите, с които хората бяха пристигнали от различни краища, за да ни слушат. Бяха над 180. Беше знаменателно, няма да го забравя никога. Ако съм някой художник, бих нарисувал страхотни картини от това, което съм преживял.