Българският президент отчете първата година от работата си на този пост. На 19 януари 2017 г. бившият командир на Военновъздушните сили Румен Радев и Илиана Йотова положиха клетва пред Народното събрание и встъпиха в длъжност президент и вицепрезидент, подкрепени от над 2 млн. българи. Година по-късно президентската институция продължава да е с висока обществена подкрепа - около 59 на сто. Румен Радев оглавява класацията за най-харесвани политици, а Илияна Йотова затваря челната петорка с близо 25 процента одобрение на българските граждани.

В отчета за дейността си през тази година държавният глава набеляза и основните насоки на своята бъдеща работа.

Българската външна политика трябва да се формира у нас и да се отстоява навън, а не обратното. Тя трябва да печели приятели и партньори, а не врагове, каза президентът Румен Радев и припомни за външнополитическите си срещи и посещения, както и направените от него предложения: Проведох срещи с почти всички държавни и правителствени ръководители на Балканите. Положих началото на нормализацията на отношенията с Русия, които са от стратегическа важност не само за България, но и за Европа. България трябва да присъства активно и да подкрепя всички формати за многостранно сътрудничество, които са необходими инструменти за съхраняване на мира и овладяване на ефектите от стихийната глобализация, категоричен бе българският президент. Той посочи като особено важен момент от пътуванията си срещите с българите зад граница. Българската държава е близо до всеки гражданин, независимо в кой край на света се намира, каза Радев и подчерта активната дейност на вицепрезидента Илияна Йотова с българските общности в чужбина. 

Статистиката показва, че в първата година от мандата си президентът е обнародвал 86 закона, като на пет от тях е наложил вето. Като особен акцент в дейността си държавният глава определи отстояването на суверенитета и независимостта на България. Като върховен главнокомандващ на Въоръжените сили посветих немалка част от работата си за укрепване на сектор „Сигурност“, който, смея да кажа, е в критично състояние, каза Радев. Като неуспех на този етап той отчете факта, че не е могъл да убеди управляващите в спешната необходимост от ревизия на приетия от тях национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП до 2024 г., който в този си вид не може да спре процесите на деградация на отбранителни способности. Планът ще бъде прегледан през септември, но с неясен резултат, прогнозира в отчета си президентът.

България е в критичен момент от своето развитие, алармира държавният глава и окачестви началото на българското европредседателство като амбициозно. Същевременно допълни, че то не отменя дебата по болните за страната теми - ниското ниво на чуждестранни инвестиции, обезлюдяването на обширни райони от България и катастрофалните демографски показатели. Корупцията и несправедливостта деморализират българското общество, смята президентът.

Парламентарната република атрофира. Парламентът все повече се превръща в нотариат, който само официализира решенията на правителството… Доверието в Народното събрание е критично ниско - тези остри думи на президента отекнаха широко в обществено-политическото пространство. Последва незабавна реакция от страна на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, която определи изречените констатации като обида.

С поглед към бъдещето българският президент отчете необходимостта от национално усилие за преодоляване на моралната криза на българското общество, чиито рожби са корупцията, и престъпността, политическата апатия и настъплението срещу свободата на словото. В този контекст той ще работи за реформи в правосъдната система и антикорупционното законодателство, които да отговорят на високите обществени очаквания. Във външнополитически план Румен Радев ще продължи активната си дейност на Балканите и в Европа за постигане на сигурност, стабилност и просперитет и ще съдейства за пълноценна интеграция на България в европейските структури и инициативи.

Съставил: Елена Каркаланова