Историята и културата на банатските българи в Румъния, Сърбия и България и тяхната идентичност са във фокуса на провеждаща се днес в София конференция „Банатските българи – преди и сега“. Организатори на събитието са Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН и Дружеството на банатските българи. Срещаме се с един от участниците във форума – Мирела-Антонела Петреску от Федерацията на българската общност в Румъния, журналист в Румънското обществено радио, за да разберем за миналото и настоящето на етническите българи от румънското село Винга.

Винга е второто българско селище в Банат по брой на българското население и по ред на заселване. Това става през 1741 г., когато етническите българи получават селото в дар от император Карл VI. През 1744 г. императрица Мария Терезия им предоставя определени привилегии и по онова време селото приема статут на град, наречен Терезиополис. До Първата световна война Винга е важен културен център на банатските българи. В средата на XIX век тук се издават банатски български книги и вестници, създава се българско просветно дружество, – разказва Мирела Петреску.

И днес българската общност в село Винга, която наброява около 300-350 души, се обединява около самобитната си материална и духовна култура, развива активна културна дейност и се стреми да запази своите обичаи. По нашенски се отбелязва Коледа, спазват се българските сватбени ритуали. Когато ходят по празниците на църква, местните българи обличат народни носии. И до днес помежду си говорят на български:

Българите във Винга говорят, или по-скоро си „хортуват“, на банатски български говор, запазен в продължение на повече от 300 години. Това е един диалектен архаичен български език, изследван от българските езиковеди. Сред тях е известният изследовател Стойко Стойков, който посвещава цяла книга на банатския български говор. Основният речников фонд и граматическият състав на банатския говор са български, но с известно влияние от околната езикова среда – от румънския, сръбския и други езици, - разказва румънската журналистка и уточнява:

Селото се намира между два големи града – Арад и Тимишоара. Това местоположение неизбежно оказва своето влияние върху населението на Винга, за разлика от едно друго банатско българско село – Стар Бишнов, което е малко по-изолирано и успява да се запази през времето много по-добре.

Сред спойките, които през годините поддържат жив духа на българщината в село Винга, е религията, която обаче не е източноправославна:

Българите във Винга са католици. Със средства, събрани от тях, в селото е издигнат импозантен храм, – разказва Мирела-Антонела Петреску. – Това е една от най-красивите католически църкви в Банат, която привлича много вярващи християни и туристи. Построена е през 1891 г., а на следващата година е осветена. През 1992 г. е обявена за национален паметник на културата на Румъния. От две години в храма се провеждат концерти в рамките на Международния фестивал за органова музика в Тимишоара.

Гордост за селото някога била шоколадовата му фабрика, от която в първата половина на ХХ век се снабдявало със сладки изкушения румънското кралско семейство, разказва Мирела Петреску:

През XIX век Винга е била известна в страната и чужбина благодарение на прочутата си фабрика за шоколадови бонбони, носеща името на селото.

През 1885 г. тук отваря врати цех за захарни изделия, който преди Първата световна война е купен от сърбина Драшкович. Той успява да го превърне в едно от най-известните за времето предприятия в Европа, чиято продукция се реализира успешно не само на нашия континент, но и отвъд Океана и в далечна Азия. През 1948 г. шоколадовата фабрика е национализирана и дейността й постепенно запада.

Снимки: личен архив