Вместо да остави свиден дар за бъдещите поколения в своя род, инж. Любен Божков избира друг пазител на колекцията си от антикварни географски карти. И поверява своите съкровища, излезли от ателиетата на първокласни европейски картографи и гравьори, на институцията, която най-добре ще ги опази.
През 1953 г. инж. Любен Божков дарява колекцията си от географски карти на Народната библиотека (днес Национална библиотека “Св. св. Кирил и Методий”), завещавайки безценно знание за всеки буден ум. Ала едва ли някога е предполагал, че събраното с толкова усилия, хъс и любов ще отлежава цели шест десетилетия в тъмните хранилища, докато види бял свят.
Днес под наименованието “Европа в старите карти” в просторното фоайе на библиотеката е разположена изложба с дарените от инж. Божков експонати, отразяваща историческите, политическите и икономическите процеси в Европа между XIII и XIX век. Сред най-ценните са карта на Древна Тракия, изработена в Антверпен през 1585 г., карта на Балканския полуостров, направена в Рим през 1689 г. и карта на Дунав с част от българските земи, излязла от ателие в Амстердам през XVII в. Кой обаче е човекът с толкова космополитни интереси и възможности, създал тази невероятна сбирка в първата половина на миналия век?
Любен Божков е роден през 1880 г. във Варна и произлиза от котелски възрожденски род – разказва доц. Красимира Александрова, директор на Националната библиотека. – Образова се за строителен инженер в Петербург, Прага, Виена. След дипломирането си той се завръща в родината – традиция, много типична за този период. Тогава е назначен в пристанище Варна, където изследва хидрологията и геологията на морския бряг и става началник на порта. Самият той създава географски карти и това е една от причините да бъде избран за председател на първото дружество на географите у нас. Това обяснява и страстта му към колекционирането на карти. През 20-те години на миналия век се премества в София, където е назначен за поддиректор и главен директор на БДЖ, а през 1933 г. е приет в Ротари клуб. И ако трябва да обобщя дейността му в едно изречение, тя е обвързана с неговия девиз “Всичко в името на България!”.
И наистина, инж. Любен Божков подчинява целия си живот на родолюбиво служение на отечеството, разкриващо се чрез изложените негови снимки и вещи в изложбата. Сред тях изпъкват благодарственото писмо от цар Борис III по повод книгата му “Съобщителните средства на България” и двете репродукции на творби от Александър Добринов, свързани с дейността му като председател на Ротари клуб.
Любен Божков е изключителна ренесансова личност, защото малко българи имат толкова всестранни интереси и то на професионално ниво – разказва и историкът на Ротари клуб у нас инж. Цвятко Кадийски. – Той е великолепен музикант, който свири в истински оркестри. Той е невероятен писател, чиито научни съчинения се четат с увлечение като приключенски роман. Той е футболен съдия въпреки тежката си фигура, с която карикатуристите Александър Божинов и Александър Добринов си правят дружески майтап. Той е предан съпруг – от писмата до съпругата му Радка, писани в Съединените щати, струи любов и нежност, която никой не очаква от този масивен и на пръв поглед груб човек.
За съжаление, инж. Любен Божков се нарежда в дългата редица от български ерудити и патриоти, ликвидирани физически или морално от “народната” власт след 9 септември 1944 г.
През 1948 г. започва починът на т. нар. многотонажници, т.е. да се правят много тежки влакове – продължава разказа си инж. Цвятко Кадийски. – Любен Божков обаче, като истински инженер, доказва, че това за нашите условия е престъпление. И в резултат на тези свои думи веднага бива изритан отвсякъде, а малко след това получава удар и до края на живота си така и не успява да се съвземе. В последните си три години той остава почти безмълвен, но успява да се научи да пише с лявата ръка. Любен Божков умира през 1959г.
Снимки: Диана Цанкова
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се..