В пазвите на Стара планина, край един от най-живописните меандри на река Искър, сред залесени хълмове се е сгушил Черепишкият манастир „Успение Богородично“. Белеещите се скали, надвесили причудливите си форми над реката, придават допълнително очарование на района, обгърнат от легенди и история.
Многобройни са преданията за светата обител и за произхода на името й. Повечето са свързани с последните отчаяни битки на цар Иван Шишман с османските нашественици. Връзката на тези земи с династията Шишмановци е отразена и в местната топонимия. Александра Петрова от РИМ-Враца разказва за ролята на обителта през годините:
С Черепишкия манастир е свързан един от най-ранните ръкописи. Това е устав, писан в края на XIV в., когато средновековната българска държава попада под османска власт. Според него в 1396 г. манастирът е възстановен след разрушаването му. Оттук следва да се приеме, че е основан по време на Второто българско царство. Пален и разграбван през годините, манастирът възкръсва многократно, без да губи от притегателната си сила. По време на османското владичество Черепишкият манастир е оживено средище на църковна и религиозна просвета. През XVII в. в него е основано килийно училище, което играе роля в опазването на българския език и писменост. Има и метох в Тетевен с девическо училище. В обителта работят книжовникът Партений Павлович, Яков, който пише Апостол в 1630 г. Поп Тодор Врачански създава сборника от учения и слова „Маргарит“ (1762). През 1797 г., гонен от видинския управител Осман Пазвантоглу, в обителта намира убежище народният будител и книжовник Свети Софроний епископ Врачански. Тук работи и Дамаскин Хилендарец. Ролята на манастира като духовно и просветно средище продължава и през 1925 г., когато се създава свещеническо училище. В периода 1950-1990 г. тук е Софийската духовна семинария „Св.Иван Рилски“. През Втората световна война в манастира е евакуиран и Светият синод на БПЦ.
За паметниците на книжовното ни богатство, създадени в обителта, г-жа Петрова казва:
На първо място трябва да бъде споменато Черепишкото четвероевангелие, експонирано в РИМ Враца. Това е прекрасен образец на средновековното калиграфско и художествено майсторство от XVI в. През 1612 г. прочутите майстори златари Никола и Пала му изработват сребърен обков с позлата – шедьовър на българското приложно изкуство и на златарската школа през Възраждането. От 1616 г. датира негов препис, познат като Данаилово евангелие – дело на йеродякон Данаил. Съхранява се във Врачанската митрополитска църква „Св.Николай“. В манастира са открити съчинения на патриарх Евтимий и други ценни писмена.
Интерес представлява и манастирската църква, която също не е била пощадена през годините:
В началото на XVII в. е възобновена от Свети Пимен Зографски – български духовник, зограф, храмостроител. След завръщането си от Атон той обновява около 300 църкви и 15 манастира по подобие на Зографския в Атон. За родолюбивото му дело се споменава и в „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Смята се, че първият стенописен слой датира от началото на XVII в. и е изографисан от самия Пимен.
Вторият живописен слой е от XIX в. Дело е на двама майстори – Йонко Попвитанов от Трявна и Васил Илиев от Добърско. Акцент в интериора на църквата е плащеница, извезана през 1844 г.
За различните сгради в манастирския комплекс, които датират от XIX в. – подробности от г-жа Петрова: :
Във Владишката има параклис на преподобния Пимен Зографски. За Рушидовата къща легендата разказва, че е построена от врачанския аянин Рушид бей, който имал болна дъщеря. В съня й Света Богородица я посъветвала да потърси спасение в Черепишкия манастир. Отчаяни от неуспешните опити за лечение, независимо вярата си, родителите я довеждат и тя оздравява. В знак на благодарност беят построява върху недостъпните скали къща.
Според легенда в нея е укривана сабята на Христо Ботев, пренесена от монасите след смъртта на войводата във Врачанския балкан. Днес е експонирана в РИМ Враца. Манастирската костница е построена в 1784 г. от игумена Епифаний. Предполага се, че в нея са и костите на дванадесет Ботеви четници.
Вазовият кът и тераса, свидетелстват за престоя на Патриарха на българската литература. Иван Вазов се вдъхновява от разказите на монасите и местните и написва 48 лирични творби, включени в цикъла „Скитнишки песни“. Почерпва сюжети за разказите „Дядо Йоцо гледа“ и „Една българка“. След посещение на обителта друг прочут писател – Алеко Константинов, написва пътеписа „Българската Швейцария“. От красивата природа е удивен и унгарският пътешественик Феликс Каниц, който с право нарича Черепишкия манастир „най-красивото място на света“.
Снимки: Светлана Димитрова
Много рядка и ценна стъклена бутилка откриха археолозите в гроб от ІІ в. в южния некропол на римската колония Деултум край село Дебелт /Югоизточна България/. Уникалното е, че върху нея е изобразен митът за чудовището Химера, победено от героя..
Православната ни църква отбелязва днес Събора на св. Архангел Михаил, предводител на небесното войнство и безплътните ангелски йерархии, победили силите на мрака. Това е един от най-тачените есенни неподвижни християнски празници, наричан още..
"Днес отбелязваме една годишнина: 139 години от Сръбско-българската война и победата на младата Българска армия. Както Съединението е само българско дело, така и победата в тази война е победа само на Българската армия". Това каза пред журналисти..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото..