Двама художници представят България в мащабната международна изложба „Майстори на акварела“ в Санкт-Петербург от 1 до 25 февруари. Творбите на българските участници донякъде представят целия диапазон на акварелното изкуство, смята единият от участниците – Александър Телалим. Своите творби той определя като много поетични, „разляти“ и демонстриращи онази магия на акварела, когато резултатът винаги е неочакван и неповторим.
Творбата на Кирил Божков пък е много детайлизирана, като същевременно светлината „залива“ всичко. Той се представя с портрет на Дядо Добри, известен като „светецът от с. Байлово“, който се пресели в небесното царство преди дни на 103 годишна възраст.
Второто издание на изложбата „Майстори на акварела“ отново събира в Санкт-Петербург цвета на акварелния свят. Участниците са близо 100 от 23 държави. Повече от 400 творби представят класически и съвременни направления в изкуството, чрез различни стилове и теми – портрети, пейзажи, натюрморти, абстракция... При подбора на участниците, организаторите търсят високо ниво на професионализъм и разпознаваем авторски стил.
Роденият в Украйна бесарабски българин Александър Телалим над 20 години живее в България и казва, че тук вече се чувства у дома. Зад гърба му са повече от 60 изложби в страната и в чужбина. Темите, които го интересуват са най-различни, изразени чрез разнообразни творчески похвати. Творбите му са интуитивни, спонтанни:
Взимам от най-различни култури – от руската, естествено и от украинската, много съм попил от Изтока – от Китай и Япония. Опитвам се да комбинирам всичко това в моето творчество. Характерната за българите виталност също се усеща в творбите ми – тази „развихреност“ и енергия.
За акварела, който от години е любимата му техника, казва, че е голямо предизвикателство. Това е жива техника – водата довършва започнатото от художника, и резултатът е синтез между желанията и майсторството на твореца и това, което се дава свише като късмет. Днес акварелът се радва на голям интерес по света, и в България – какви са причините?
От една служебна техника за нещо като оцветени скици и рисуване на сладки картинки, през последните 50-тина години нещата коренно се промениха, обяснява художникът. – Има по-добри съвременни материали, които осигуряват качество, издръжливост и визия. Освен това, благодарение на факта, че акварелистите винаги са били встрани от официалните поръчки, те са останали с много свеж и разнообразен поглед към живота. И акварелът като техника позволява да се изразиш по различен начин – той е мост между графика и живопис. Така че тази свобода на техниката се наслагва върху някаква вътрешна творческа свобода, и се ражда един много интимен диалог със зрителя.
Макар броят на акварелистите в България да не е много голям, българите имат свой стил и интересни идеи, а в последно време се появяват доста добри художници, убеден е Александър. Говорейки за своеобразието на българските творби, той прави паралел с особеностите на българската икона в сравнение с руската или с католическата живопис:
От една страна ние като славяни сме много душевни и топли, голямо внимание обръщаме на човешките неща, не само на техниката. Българската икона, в сравнение с руската, е може би малко по-грубичка, не толкова изящна, изтънчена, обаче за сметка на това е доста експресивна, изразява дълбока виталност, дори магия, много дълбоки, предхристиански корени. Всичко това се усеща и в другите творби, не само в акварела, може би в цялата ни култура.
Другата страст на Александър Телалим е калиграфията, като той се насочва към нещо изключително трудно – да създава калиграфия на кирилица в източен стил.
В бъдеще се надявам да постигна още по-добър синтез между живопис и калиграфия. Това, с което аз се занимавам, е много особено – калиграфия на български или руски език. Винаги ми е било интересно как китайците и японците съчетават графичния образ с текста.
За Александър изключително важно е текстът, който изписва, истински да го вълнува. Това може да бъде класическа поезия хайку – най-късата поетична форма в света, тристишия, някакви дзен изречения. Често работи и с български хайку поети. Сега създава калиграфии за стихосбирка на български автори и от други държави. В края на интервюто Александър Телалим подари на БНР своя творба с хайку от Виолета Пенушлиева:
„Вълшебна нощ. Луната
се къпе в езерото
гола.“
Снимки: личен архивВ отговор на депутатски питания служебният министър на културата маестро Найден Тодоров заяви, че щатната бройка в Националния фонд култура е 11 човека. Те трябва да разпределят милиони евро за културата по Плана за възстановяване и устойчивост. Според..
" Гаснещият огън често пъти се разгаря отново благодарение на няколко оцелели въгленчета." С тези топли думи професорът по славянска филология Красимир Станчев вдъхва надежда, че изтляващият интерес към българската азбука, българския език и..
Националният литературен музей отбелязва 174 години от рождението на Иван Вазов. Честването преминава и под знака на кръглата годишнина от първото самостоятелно българско издание на романа "Под игото“, публикуван през 1894 г. от издателство "Т. Ф...
Съвместната експозиция "Диалог" на Кънчо Кънев и Валери Лазаров с корейката Чой Джи Юн е представена в Художествената галерия в Русе...
Чепеларе се превърна в творческо убежище за 10 писателки от България, Испания, Полша, Украйна, Белгия, Великобритания и Сърбия, предаде БТА. Родопският..
По повод празника на Военноморските сили варненският Военноморски музей посреща посетителите с изложбата “Морски ритуали и традиции”. Експозицията..