Руският народ посреща Манифеста за обявяване на война на Османската империя с небивал ентусиазъм. Изключителна активност проявява руската интелигенция и на първо място лекарите. Те организират болници и лазарети, формират санитарни влакове и отряди. След обявяването на Руско-турската война 1877-1878 г. в армията влизат близо 1600 лекари и над 3000 медицински сестри. За първи път в нея участват 780 санитари-носачи.
И наистина, освен него, редиците на армията в бели престилки попълват още около 300 професори, доценти, асистенти и ординатори от най-големите университетски клиники в Русия. Въоръжени с най-новите методи за лечение на огнестрелните поражения и заболявания на бойното поле, те успяват да регистрират един от най-ниските проценти на смъртност сред ранените в оная епоха – 10,8 на сто.
В България руските медици прилагат нови методи на лечение. Проф. С. П. Коломнин извършва за първи път артериални кръвопреливания, Ф. Ф. Ерисман разработва системи за дезинфекция и задължителна изолация на заразно болни, проф. С. П. Боткин открива инфекциозната жълтеница и провежда профилактична противомаларична хининизация на армията. Тук Пирогов пръв в света прави гипсова превръзка.
В руско-турската война наред с руските се включват и българските медици – възпитаници на руски и румънски университети. Мнозина от тях участват в българското опълчение и в руската армия, други организират болници в освободените вече земи. В първите три дружини на българските опълченци са зачислени по един кадрови лекар с офицерски чин – Константин Бонев, Сава Мирков и Константин Везенков. За проявената храброст те са наградени от Руската империя с ордени различна степен. С два Георгиевски ордена за храброст е награден и д-р Георги Цариградски, участвал в спасението на 800 руски войници, премръзнали при зимния преход през Балкана.
Обикновено хрониките на бойните действия се спират на военни тактики като пример на героизъм и подвиг. Увлечени от грохота на битките, като че ли забравяме за тихия героизъм на безименните воини в бели престилки. В центъра на София, сред огромни дървета и розови храсти, се издига внушителен мемориален обелиск. Това е Докторският паметник, построен в чест на загиналите през Руско-турската война медицински чинове. Паметникът – единствен в Европа, представлява естествени каменни блокове, върху които са издълбани 531 имена на загиналите медици. Всяка година, в навечерието на 3 март, паметникът потъва във венци и цветя – софиянци и гости на столицата свеждат глава за поклон пред тяхната памет и благородство.
Снимки: архив
Книгата "Икони от Националния църковен историко-археологически музей" – огромен труд от над 500 страници, с повече от 700 публикувани фотографии и придружаващи ги научни статии, беше официално представена преди дни , в присъствието на председателя на..
На 18 март Православната църква чества паметта на свети Кирил, патриарх Йерусалимски, на светите мъченици Трофим и Евкарпий и на десетте хиляди мъченици от Никомидия. Св. Кирил е роден около 315 г. в Йерусалим или околностите му. След като..
На 17 март възпоменаваме паметта на преподобни Алексий. Алексий бил единствен син на Евфимиан и Аглаида – живели през ІV век в Рим - благочестиви, знатни и богати християни, които се отличавали с изключително милосърдие. Нямали деца, но..
На 20 март честваме паметта на преподобните отци, избити през VІІ век в манастира “Св. Сава” в околностите на Йерусалим от сарацините. От VІІ..
На 21 март Православната църква възпоменава св. Кирил, епископ Катански и преподобни Иаков Изповедник, епископ. Свети Кирил бил родом от..
Ясно