Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проектът „Мисия България“ разкрива тайните на културно-историческото ни наследство пред света

БНР Новини
Перперикон
Снимка: БГНЕС

България, Гърция и Италия са европейските страни с най-много археологически паметници и хилядолетна история. Но за разлика от двете южни държави, България все още не успява да се рекламира достатъчно добре като културно-историческа дестинация. Много и различни са методите, по които една страна може да се превърне в предпочитано място за туристи от цял свят и ако за повечето от тях са нужни огромни бюджети, то има и такива, които се случват с по-малко финансиране и често са дори по-ефективни. Археологът проф. Николай Овчаров e автор на инициативата „Мисия България“. Идеята за серията пътуващи исторически беседи се ражда през октомври миналата година, по време на разговор между него и министъра на външните работи Екатерина Захариева.




Николай ОвчаровЦелта им е докато тече председателството в България, да представим страната ни и извън нейните предели, да говорим за нашето богато културно наследство и история. Решихме да се спрем на по-ранните периоди от миналото, тъй като новата история много се политизира. Затова приключваме, достигайки до края на XIV век, когато балканските народи не успяват да се обединят и да дадат отпор на османския завоевател.

СнимкаУчастник в родолюбивото дело е и историкът от Великотърновския университет проф. Пламен Павлов. По думите на Овчаров, истинското начало на проекта, трябвало да бъде поставянето на паметника на кирилицата на Антарктида, но лошите метеорологични условия там го забавили. Той допълни, че има надежда по случай 24 май да бъде открит и още един подобен паметник в руския град Новосибирск. Така броят им ще достигне три, след като през 2015 година бе открит такъв в монголската столица Улан Батор.

Темите на отделните лекции, които ще изнесат двамата професори, ще бъдат съобразени с аудиторията, на която трябва да бъдат поднесени. Първата от тях ще се проведе още на 16 март в университета в молдовския град Тараклия. До края на юни учените ще посетят още 9 държави – Армения, Белгия, Гърция, Кипър, Китай, Русия, Словакия, Словения и Унгария. При гостуването си в Русия двамата учени ще опитат да сложат край на спекулациите, свързани с кирилицата и с това кой е нейният създател. Проф. Овчаров и проф. Павлов имат покана от Университета в Пекин, където ще заминат в края на април. Подобен жест със сигурност ще бъде високо оценен, а и ще помогне много за привличането на по- голям туристически поток от Поднебесната империя към България. Всички тези срещи биха били немислими без подкрепата на българските дипломати в тези страни. Презентациите, които ще съпътстват думите на двамата историци, ще показват запазени и до днес паметници от праисторията до края на Второто българско царство. Сред тях са солниците край Провадия, тракийското светилище Перперикон и Храмът на Орфей край село Татул, следвани от артефакти от римско време, съхранени в Ларгото на София, базиликата „Света София“ и ротондата „Свети Георги“, създаването на българската държава, старите столици Плиска и Преслав и пр.

Снимки: БГНЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

120 години от рождението на Атанас Далчев – един от най-големите поети на България

Към Родината Не съм те никога избирал на земята. Родих се просто в теб на юнски ден във зноя. Аз те обичам не защото си богата, а само за това, че си родина моя. И българин съм не заради твойта слава и твойте подвизи и твойта..

публикувано на 12.06.24 в 10:05

Изложба в София представя древните "повелители на солта" от Провадия

В София ще бъде представена изложбата "Повелителите на солта: Провадия-Солницата 5600 – 4350 г. пр. Хр.". Временната експозиция ще бъде официално открита на 11 юни в Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН). Тя се посвещава..

публикувано на 08.06.24 в 15:25
Христо Ботев, Иван Драсов и Никола Славков

Христо Ботев, Априлското въстание и "Славянските комитети"

Многобройни, често противоречиви са спомените на участниците в съдбоносната за България 1876 г. Но писмата и документите за Априлското въстание, което поставя на дневен ред въпроса за Освобождението на България, чертаят една по-широка картина на..

публикувано на 02.06.24 в 07:30