Международна конференция на тема „Сигурно бъдеще за жените–сигурно бъдеще за всички“ събра на откровен разговор представители на държавните институции и неправителствения сектор. Тя се проведе под патронажа на еврокомисаря по цифрова икономика Мария Габриел, а неин организатор бе фондация „Асоциация Анимус“. Всички участници бяха единодушни, че проблемът с насилието над жени става все по-сериозен и решаването му не търпи отлагане. По този повод председателят на комисията по външна политика в Народното събрание Джема Грозданова, обърна внимание, че България, последна от страните – членки на ЕС, е подписала, но не и ратифицирала Истанбулската конвенция. В момента официалното й влизане в сила е спряно и ще се случи, когато обществото ни е напълно готово за това. Дотогава трябва да се предприемат други мерки за защита на жертвите. Според министъра на правосъдието Цецка Цачева са нужни промени в Наказателния кодекс:

Необходимо е въвеждането на нови престъпни състави, защото съществуващите не включват деяния, свързани с темата за насилието като престъпление. Данните са от изследване, направено от съдебната практика на 10 окръжни съдилища, касаят постановени в периода 2012-2014 година присъди за умишлени убийства и опит за убийства на жени. В 91на сто от случаите убийствата на жени са извършени от мъже, 7 на сто – при съучастие на мъже и жени, а само 2 процента от убийствата са извършени от жени. В 35 на сто от случаите убийствата и опитите за тях са извършени от настоящ или бивш интимен партньор. В 25 на сто – от брат, син, внук или друг близък роднина мъж. В 31 на сто от друг познат мъж и едва в 9 на сто от случаите е участвал непознат мъж. Изводът е, че случаите на домашно насилие трябва да бъдат в центъра на вниманието, когато се пристъпва към нови законодателни промени. Установено е, че към момента действащото законодателство не осигурява адекватна защита на жертвите и санкции за извършителите на престъпленията „преследване“ или „дебнене“, каквото съществува в другите европейски държави. Към момента, разпоредбите не предвиждат и преследване на психическото насилие като самостоятелна форма. То е почти невидима за обществото проява, но е широко разпространена. От една страна, това е вербалното насилие, на второ място е изолирането на жертвата и лишаването й от средства за независими действия. На трето място е лишаването на жертвата от средства за издръжка. Подобни деяния оставят траен белег върху живота не само на жертвата, но и на съжителстващите с нея, каквито са децата.

Сред участниците в дискусията бе и една жена, която години наред е била жертва на насилие от страна на мъжа си. Много пъти го е напускала, но се е връщала, с надеждата, че ще бъде различен. В началото наистина всичко било чудесно, но скоро продължавало постарому.

Историята й провокира бившият вътрешен министър Цветан Цветанов да продължи темата за насилието и да обърне внимание и на проблема трафик на хора. Общото между двете престъпления е, че са насочени срещу личността и затова извършителите им трябва да изтърпяват по-строги наказания. По думите на Цветанов, досега над 95 на сто от присъдите са били условни, но:

Мога да кажа, че когато институциите работят заедно, те могат да постигнат заедно необходимия ефект със законодателните промени. Успяхме да завишим наказанията за трафик на хора и в момента са до 15 години. Увеличихме и глобите, завишихме и минималното наказание, което дава възможност да има реално осъдени лица. Дали обаче всеки един гражданин и всеки един политик са съпричастни към тази борба? Към настоящия момент няма необходимото желание и ангажимент на местната власт да изградят местни комисии за борба с трафика на хора. На областно ниво имаме само 10 такива. Нужно е да ангажираме обществото, но преди всичко, трябва да достигнем до родителите. Семейната среда е от изключително значение за това децата ни да не бъдат въвлечени в подобни престъпни схеми.