Една изключителна картина с тайнствена съдба излезе от вековно забвение, за да предизвика смайване, възхита и да разпали въображението. Тя пресъздава един от най-често рисуваните библейски сюжети – прощалната вечеря на Христос със своите апостоли. Но не е поредният шедьовър, сътворен от ръката на западноевропейски майстор, а е дело на българския художник от чешки произход Иван Мърквичка.

Творбата вероятно е била елегантно украшение в нечий аристократичен салон, сетне захвърлено, кой знае заради какви превратности, сред влага, прах и мухъл. “Тайната вечеря” на Мърквичка се озовава преди 30 години в частната колекция на пловдивския галерист Димитър Инджов. Той купува картината в ужасно състояние и се налага да я реставрира няколко пъти, докато най-накрая тя придобие оригиналния си блясък. Колекционерът не разкрива подробности къде и при какви обстоятелства открива шедьовъра на Мърквичка, който в момента показва за първи път на изложба в столичната галерия на ул. “Шипка” 6. Там Съюзът на колекционерите представя в момента произведения на стари български майстори.

Макар да пресъздава “експлоатиран” в живописта сюжет, “Тайната вечеря” на Мърквичка като че ли повдига повече въпроси, отколкото просто да обрисува до болка познатата сцена, в която Христос изрича думите: “Един от вас ще Ме предаде”. И на първо място се откроява мистерията: кой стои до лявото рамо на Спасителя – най-женствено рисуваният в историята на изкуството апостол – Йоан, или пък блудницата Мария Магдалена?

Не мога да дам категоричен отговор, защото е процес на много сериозно изследване, но наистина има вероятност това да не е Йоан, а Мария Магдалена – отговаря Димитър Инджов. – Особено ако изхождаме от теориите на конспирациите и романите на Дан Браун, от писанията за Ордена на Сион, за тамплиерите, за това, че Христос е имал поколение от нея. А също и от факта, че старото познание и апокрифните книги започват да изчезват и историите да се прикриват. И на трапезата Христос й подава късче хляб (ако приемем, че действително е тя), докато върху лицата на апостолите са изписани емоции – някои са умислени и притеснени, други са в шок, трети пък задават въпроси – дали я храни, защо само нея, кой е седнал от лявата му страна – Йоан или Мария Магдалена.

Докато почти всички художници пресъздават “Тайната вечеря” хоризонтално, Мърквичка изгражда вертикална и пирамидална композиция, в която сгъстява фигурите. По този начин те не стоят статично, а изглеждат като динамични, живи образи, наситени с много психологичен израз заради постановката на главата и тялото и жестовете на ръцете.

В много от картините, изобразяващи Тайната вечеря, Христос е над тленното, над материалното и на масата има само дървена чаша, няколко празни чинии и хляб – разказва още колекционерът, като подчертава, че тук чашата напомня за Свещения Граал в други интерпретации – с много орнаменти и прилича на скъпа царска чаша. Одеждите на Христос също изглеждат царски, дори има украшения по тях – казва Димитър Инджов, като напомня, че Исус е бил наричан и ”юдейски цар”. Също като в шедьовъра на Леонардо, и тук никой няма ореол. Освен това, любопитство будят знаците, които се намират зад драперията и особено един от тях, попадащ точно зад Христос. И тук въпросът е дали самият той е с ореол или пък илюзията за това се получава заради знака на стената.

Обикновено Юда Искариотски е седнал някъде в края на масата или пък е изобразен в сянка, както е при Леонардо, и само той няма ореол – разкрива поредния новаторски елемент в картината Димитър Инджов. – При Мърквичка обаче той не е в края на масата, нито е в сянка, а се намира зад Йоан (Мария Магдалена) и целият е анфас. За първи път Юда е нарисуван толкова фронтално, почти колкото Христос – приведен, гузен, в ръцете си държи кесия, намек за трийсетте сребърника, заради които ще го предаде.

Не е ясно кога Мърквичка създава своята творба, защото годината върху картината не се разчита. Колекционерът обаче предполага, че тя е нарисувана в Чехия – още преди художникът да пристигне у нас през 1881 г. и да се превърне в един от основоположниците на новата (следосвобожденска) българска живопис. А едно от обясненията защо Мърквичка е предпочел да скрие шедьовъра си в сянката на нечий дом, звучи прозаично – той не е искал да си навлече гнева на църквата, влизайки в противоречие с някои от нейните канони.

Снимки: Диана Цанкова