Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Паметта на софийската шевица

БНР Новини

В София бе открита изложба „Паметта на софийската шевица“, посветена на 90-годишнината от основаването на Регионалния исторически музей в столицата. Временната експозиция представя богатото наследство от шевици, изработвани в селата около София, които впоследствие се разпространяват като модели в целия регион. За изложбата са подбрани образци от края на ХIХ и началото на ХХ век. Повече за софийските шевици и характерните за тях колорит и орнаментика разказва кураторът на изложбата Кателина Павлова:

Софийската шевица е част от българската шевица и като такава е част от културно-историческото ни наследство. Тя има ярко виненочервен цвят, нарича се „свилени́ца”. Това е шевица, която е изработвана в по-далечното минало от домашно произведена и оцветена коприна и оттам носи името си („свила“ – коприна), независимо че през ХIХ век и началото на ХХ везбарките са използвали предимно памучни и вълнени конци.

Най-старите запазени образци на софийската шевица
Осемлистни розетиХарактерното за софийската шевица е това, че в нейния традиционен вариант тя е разполагана върху ръкавите на женските ризи от рамото до китката. Типични са и вписаните в ромбове и квадрати флорални и животински мотиви, разположени хоризонтално или диагонално върху ръкавите. Много интересно е използването на осемлистната розета, превръщането й в осемлъчна звезда или „елбети́ца”, което също е много характерен мотив за софийския регион.

СнимкаДо наши дни не са достигнали всички бодове, използвани някога от софийските везбарки. Някои са изгубени, други са трудни за разгадаване, тъй като предметите, на които са избродирани, са силно повредени от времето и не си личи откъде и как е минавал конецът.

Сега се използват двайсетина бода, от тях 5-6 са най-масови – разказва Антоанета Толтукова, която е една от везбарките, събиращи информация за традиционната софийска шевица и спецификите й в отделните региони, за да я изучат и запазят за поколенията. – Не кръстчето е основен бод в българската шевица, а „полегатият” бод. Кръстчето е привнесено вече след Освобождението и навлиза в България като модерен начин на бродерия.

СнимкаЗа още нещо, модерно в софийската шевица през онези векове, научаваме от Ани Йовева – везбарка и дизайнерка:

Черните облекла са нови облекла в началото на ХХ век. Те се появяват, след като започват да функционират стопанските училища и в тях да се обучават девойки, които да ги изработват. Цветът е повлиян от западната мода, дрехите са изработени от материали, които са по-нови и вече не са ръчно тъкани. И вече в новите модерни облекла са вкарани елементи от народните носии.

И от модерното тогава към модерното днес. „Паметта на софийската шевица“ е изложба, която се занимава не само с традициите, но също така с иновации и дизайнерски експерименти в областта на везбарското приложно изкуство.

В днешно време много български млади дизайнери правят колекции от спортни и ежедневни дрехи, чиято украса е от везба, – казва Кателина Павлова. – Предпочитанията им са към цветовете или геометричните фигури на софийските шевици. Ромбът също е обичан и се използва в колекциите на тези дизайнери.

Пример са прекрасните модели на рокли, създадени от младата, талантлива и вече доказала се в модните среди, не само в България, дизайнерка Моряна Филипова. Те са украсени с ръчно избродирани мотиви, които бяха показани на изложбата. Могат да се видят и други съвременни приложения на софийската шевица – върху дрехи, покривки, чанти, гривни, ключодържатели.

Снимка

Софийската шевица се е запазила през вековете и продължава да съществува и да се развива. Тя „помни”. Помни цветове, помни мотиви, помни местоположение, помни бод, помни своя автор. И ще остане за поколенията, благодарение на таланта на българските везбарки.

Снимки: Десислава Семковска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Найден Тодоров

Няма административен капацитет в Национален фонд "Култура"

В отговор на депутатски питания служебният министър на културата маестро Найден Тодоров заяви, че щатната бройка в Националния фонд култура е 11 човека. Те трябва да разпределят милиони евро за културата по Плана за възстановяване и устойчивост. Според..

публикувано на 10.07.24 в 12:25
Проф. Красимир Станчев

Проф. Красимир Станчев: С езика човек може да си служи за всякакви цели – от най-миролюбиви до обявяването на война

" Гаснещият огън често пъти се разгаря отново благодарение на няколко оцелели въгленчета." С тези топли думи професорът по славянска филология Красимир Станчев вдъхва надежда, че изтляващият интерес към българската азбука, българския език и..

публикувано на 09.07.24 в 10:40

Отдаваме почит на патриарха на българската литература Иван Вазов

Националният литературен музей отбелязва 174 години от рождението на Иван Вазов. Честването преминава и под знака на кръглата годишнина от първото самостоятелно българско издание на романа "Под игото“, публикуван през 1894 г. от издателство "Т. Ф...

публикувано на 09.07.24 в 09:15