Цената на земеделската земя в България се е удвоила през последните 5 години, съобщи Евростат. И това въпреки световната криза и въпреки законовите ограничения по отношение на чуждите кандидат-купувачи на земеделски терени, които по закон трябва да са пребивавали в България най-малко през последните пет години. Какво означава това на практика? Бум в българското селско стопанство, спекулативно вдигане на цените или навалица от инвеститори? Експерти смятат, че има нещо вярно във всяко едно от тези твърдения.

Селското стопанство в България преживя много тежки промени и реформи, свързани най-вече с връщането на експроприираната земя на предишните й собственици или техните наследници в реални граници от преди колективизацията по времето на комунизма. По този начин милиони българи се оказаха собственици на земеделски парцели, които съвременните граждани просто не знаеха какво да правят. Някои продадоха ненужните им земи, други ги отдадоха под аренда и така постепенно се оформиха по-големи и съвременни частни земеделски стопанства. В тях в момента си вадят хляба около 20 на сто от трудоспособните българи и благодарение на техния труд селското стопанство през 2016 г. отбеляза най-големия ръст в сравнение с другите сектори на българската икономика, увеличавайки производството си с 4.3 процента. С тези добри резултати земеделските земи придобиха по-голяма стойност и логично цените им се повишиха.

Обработваемата земя в България (около 3.5 млн. хектара) се използва основно за отглеждане на зърнени и маслодайни култури и в по-малка степен за култивирането на плодове и зеленчуци. Най-добрите условия за тези зърнени култури има в Североизточна България и тук е най-скъпата българска земеделска земя – 6000 евро за хектар. Същевременно в България се намира и най-евтината в целия Европейски съюз земеделска земя с цена от 1166 евро за хектар.

Кой и за какво търси да купува българска обработваема земя? Тук веднага трябва да се каже, че като фундаментална и ограничена природна ценност, земята е нещо по-специално за всяка независима държава и по отношение на сделките с нея има особена чувствителност от гледна точка на патриотизъм, национална сигурност и други геополитически съображения. Отчитайки тези особености, през 2014 г. в България бяха въведени ограничения за закупуването от чужденци на земеделска земя. Тя остава недостъпна за тези, които не са пребивавали в страната през последните пет години. Тези законови разпоредби предизвикаха тогава ожесточени спорове в обществото, но така или иначе бяха приети от парламента.

Земеделската земя има стойност и е ценна дотолкова, доколкото е способна да произвежда важни за човека продукти и стоки, т. е. да се използва в селското стопанство за получаването на хранителни и други суровини, необходими за съществуването на местното население или за експорт. От тази гледна точка България е облагодетелствана, защото притежава отлични географски, климатични и други природни условия. Неслучайно България е световен лидер в отглеждането на лавандула и на едно от челните места в света по отношение на маслодайната роза. А що се отнася до аграрните умения, то следва да се напомни, че българското население, въпреки че е 75 процента градско, си остава традиционно тясно свързано с тънкостите на земеделската работа и мнозина продължават да отглеждат собственоръчно „на село” полезни ядивни растения и дори домашни животни.
Всичко това идва да покаже, че потенциалът на българското селско стопанство далеч не е изчерпан и че пред него има добро бъдеще. Значителното повишение на цените на земеделската земя в последно време потвърждава точно това. А че тази тенденция ще се запази и в бъдеще, говори фактът, че цените в България са далеч от европейските и трябва да се приближат до тях, включително и до рекорда в Холандия, където искат 63 000 евро за един хектар.