На 3 април 1879 г. Учредителното събрание, заседаващо в старопрестолния град Търново, обявява София за столица на свободна България.

Имало е различни варианти кой град да бъде провъзгласен за столица – София, Търново, Пловдив. Идеологът на това, София да бъде столица на България, е проф. Марин Дринов. Една от причините за това е, че София се е намирала в геометричния център на българското етническо землище. Дринов е познавал добре града, тъй като е бил негов вицегубернатор по времето на първия губернатор на следосвобожденска София Пьотр Алабин. Тъй като Дринов не е бил депутат от Учредителното събрание, предложението е внесено от възрожденеца Тодор Джаваров, – разказва Здравко Петров.

Здравко, урбанист по професия, е един от младежите от агенция за исторически екскурзии Historical Routes Sofia, които с много ентусиазъм редят пред жителите на столицата и нейните гости и заедно с тях „пъзела на историята“ на града, като намират сякаш отдавна изгубени елементи от този пъзел. Той обяснява, че Учредителното събрание приема решение София да бъде представителна столица, а Търново да остане историческа столица на България. Не случайно през 1908 г. именно в Търново е обявена българската независимост. Но как е изглеждала София в първите години след Освобождението?

Със сигурност тя е била доста екзотична, интригуваща, шарена, защото дотогава е била османски град с криви тесни сокаци, без канализация. Малко след Освобождението заради стичащата се по улиците кал Константин Иречек казва, че София е „българската Венеция“, – припомня Здравко Петров. – В града е имало множество минарета, по-малко църкви, но и интригуващите руини на римския град Улпия Сердика“.

Сред сградите, съществували по онова време, е базиликата „Света София“. Преди Освобождението за известно време тя е била джамия. Имало е минаре, което е разрушено при земетресение. Тогава джамията е изоставена. Веднага след Освобождението сградата е използвана като наблюдателница на пожарната команда, разказва Здравко Петров.

Търговското сърце на града е било горе-долу по днешното ларго. Близо до джамията Баня Баши от XVI век е бил житният пазар. След Освобождението тази част се превръща в основна търговска улица на София и затова е наречена улица „Търговска.

През 1881 г. княз Александър I утвърждава градоустройствения план на София, в който на мястото на кривите сокаци има широки прави удобни улици. Започва европейското развитие на града. Първите промени се случват по улица „Московска“, обяснява Здравко Петров:

Преди Освобождението тази улица се е наричала „Орханийска“. Откъм Орхание (дн. Ботевград), където е руското настъпление срещу османската армия, по тази улица в София влизат руските войски. В тяхна чест улицата е наречена „Московска“. Веднага след Освобождението намиращият се там стар турски конак се преустройва в княжески дворец по проект на известния австро-унгарски архитект Виктор Румпелмайер – посочва Здравко Петров и внася допълнителен щрих:

1883 г. е посрещната в балната зала на новия дворец с голям тържествен прием. Културният шок за присъстващите на бала е голям, защото дотогава те не са виждали подобно оформление. Дори в някои книги е записано, че гостите често се блъскали в кристалните огледала в двореца.

Първите сгради, които се появяват след Освобождението, са в популярния по онова време в цяла Европа стил неокласицизъм. След 1890 г. се развива сецесионът.


Първите архитекти на новата българска държава са чужденци, защото, както казва Здравко Петров:

Веднага след Освобождението в България няма българи-архитекти. Много чужденци идват в България, тъй като виждат голяма предприемаческа възможност. Най-силно е културното влияние на австро-унгарците. Сред тях се откроява Фридрих Грюнангер, завещал много от красотите на стара София. Негови са знакови сгради в стил сецесион, като тази на бившето китайско посолство (днес срещу ректората на Софийския университет), днешната турска легация, една от сградите на гръцкото посолство, испанското посолство.



Снимки: https://historicalroutes.bg