Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„С български дух и европейска мисъл“

БНР Новини
Български студенти в Лозана, Швейцария

В Регионалния исторически музей на Стара Загора до края на юни може да се види изложбата„С български дух и европейска мисъл“. Тя е посветена на Европейската година на културното наследство и на българското председателство на Съвета на ЕС. В нея са представени личности, родени или дошли да живеят в Стара Загора, работили за възраждането не само на града, но и на цяла България, освободена от властта на Османската империя. Всички те са се образовали в Европа и независимо, че някои са имали предложения за научна и професионална кариера, са се завърнали в родината си. Идеята е да бъдат възкресени имената на хората, възстановили Стара Загора, която по време на Руско-турската война е опожарена и разрушена от турските орди и се налага да бъде изграждана наново – обяснява кураторът Райна Антонова:




Снимка

Изложбата обхваща края на Българското възраждане – до средата на
XX век – когато тези наши съграждани, завършили престижни европейски университети, се установяват в Стара Загора и полагат много усилия за нейното изграждане и за превръщането й в модерен европейски град с развита култура, образование, икономика, търговия. Представени са редица личности, като първия старозагорски митрополит Методи Кусев, който с много усилия изгражда парка „Аязмото“ – зеленото сърце на града. Голяма е групата на учителите, сред които е Анастасия Тошева – първата българска учителка с висше педагогическо образование, получено в Одеса. Александър Козаров е деен учител и общественик, истински енциклопедист, владее седем езика, с три висши образования от престижни европейски университети. По време на подготовката на изложбата открихме много интересни, но малко познати личности, които се установяват да живеят в града и дават своя принос за възхода му. Такива са д-р Киро Вазов, брат на народния поет Иван Вазови неговият син д-р Иван Вазов – доктор по право, адвокат, активен общественик.Обърнали сме внимание и на голяма плеяда старозагорски художници, инженери и архитекти.

Снимка

В изложбата са представени и хора, които дават принос в развитието на страната ни като цяло. За тях събеседничката ни казва:

Редица личности оставят ярка следа в цялостното политическо и културно развитие на България. Акад. Андрей Тошев завършва естествени науки в чужбина, известно време работи като учител. Той е учен, член на Българското книжовно дружество, общественик, дипломат, политик. В средата на 30-те години на XX век е и български министър-председател. Д-р Иван Гарванов пък специализира физика, докторант е в Императорския политехнически институт във Виена. Независимо от добрата кариера, която се е очертавала пред него в чужбина, той предпочита да се завърне в България. Става един от основателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и отдава живота си за освобождаването на Македония. За тази идея заплаща с живота си. Математикът Иван Салабашев е общественик, политик, министър на финансите. Проф. Антон Митов – патриархът на българското изобразително изкуство – завършва Художествена академия във Флоренция. И той е предпочел да живее и работи в родината си. С неговите и на чеха Иван Мърквичка усилия е открито Рисувалното училище в София, бъдещата Художествена академия. Друг известен старозагорски художник е академик Димитър Гюдженов, пресъздал в творбите си най-забележителните събития от националната ни история. Има и редица литературни творци като Гео Милев, акад. Николай Лилиев, Кирил Христов; музиканти като оперната прима Христина Морфова и проф. Атанас Гърдев – първия български фаготист с висше музикално образование. Борис Митов пък е един от първите български биолози след Освобождението. По-голямата част от тези европейски възпитаници, които представяме, са не само добри професионалисти и изявени политици, а и общественици, дарители, благодетели. Те поставят началото на активен културен живот в града след Освобождението, на благотворителни инициативи, грижат се за бедни, сираци, правят дарения на църкви и манастири. Всичко това е част от добре изпълнен граждански дълг.

Снимка

За посланието, отправено с настоящата изложба, Райна Антонова казва:

То е закодирано в заглавието „С български дух и европейска мисъл“. Не бива да забравяме този дух, който е водещ при изграждането на българската държава след Освобождението. Не случайно подготвихме и реализирахме изложбата в годината, в която България е председател на Съвета на ЕС и я открихме в навечерието на Националния празник – 3 март. Искаме именно този български дух да се запази и остане за поколенията.

Снимки: museum.starazagora.net



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Държавата връчва цигулки от 18 век на именити български цигулари

На специална церемония днес на виртуозните ни цигулари Светлин Русев и Лия Петрова ще бъдат връчени цигулките „Страдивариус“ - 1716 и „Гуарнери дел Джезу” - 1733 г., собственост на българската държава. Именитите ни цигулари ще имат възможността да радват..

публикувано на 29.10.24 в 06:55

Седмица на бразилската култура в Русе

В продължение на четири дни, между 28 и 31 октомври, жителите и гостите на крайдунавския град Русе ще имат възможността да се насладят на бразилско кино, литература, музика с вход свободен! Събитието се провежда в прекрасната сграда на..

публикувано на 28.10.24 в 16:39
Мария Бакалова връчва Голямата награда на фестивала на Илия Алеков, представител на филма за България.

Филмовата драма "Лимонов" спечели голямата награда на “Синелибри“ в София

Италианско-френско-испанската 138-минутна биографична драма „Лимонов“ спечели голямата награда за майсторска литературна адаптация в международния конкурс за пълнометражен игрален филм на „Синелибри“. Фаворитът бе обявен от председателя на журито..

публикувано на 27.10.24 в 18:48