Българката винаги се е славила със своето трудолюбие, умения и усет за красивото. И всички тези качества най-добре личат в традиционната българска носия, най-вече в женското облекло. Жените сами тъчели платовете за ушиването на дрехите, украсявали ги с шевици с ръчно багрени конци, влагайки не само своето виждане, но и запазвайки и предавайки на поколенията древни мотиви. По носията е можело да се определи от коя етнографска област е жената, от кой род е и още много неща. Но след Освобождението на България през 1878 година в облеклото на българката настъпват значителни промени. За тях разказва етнологът Ели Гуцева:

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю с Ели Гуцева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

До Освобождението българката запазва традиционния си костюм основно в селото. Той се състои от риза и връхна дреха, която или е разтворена отпред (нарича се сая), или представлява цял сукман. Ризата е богато извезана, забраждането съществува като важен елемент от облеклото на омъжената жена. Костюмът включва и аксесоари – чорапи, престилка, пояс, колан и съответните накити, които се носят от жената в зависимост от социалното и семейното й положение, дали е омъжена или не.

Пайети, мъниста, дантела – по-късен етап на развитие на дрехата. Сложната везба и богатата украса почти изчезват към края на XIX век

Везбата, която е трудоемка и която носи много символика през цялото Възраждане, малко по малко започва да отпада. На нейно място се появява дантелата, която опасва полите и ръкавите на ризата. Ризата се скъсява и става долна дреха, като съответно горната дреха преминава в малко по-опростен тип, подобен на роклята. В селото накитите продължават да съществуват и да носят своята символика, но това вече са не толкова богато украсени накити от скъпи метали – посочва най-съществените разлики Ели Гуцева.

Скъсената риза, която не се вижда под полата, се превръща в долна дреха

Забраждането запазва най-вече обредна функция в някои традиции – лазаруването, обреда на венчавката и омъжването на жената – отбелязва Ели Гуцева. – В града започват да навлизат шапките, има един период, през който те са широко застъпени и са с изключително разнообразни и пищни форми. Но категорично през 20-те и 30-те години на ХХ век нещата са коренно променени.

Забраждането се запазва в обредния костюм на лазарките

Разделяне на връхната дреха на отделна пола и елече в горната част

Така стъпка по стъпка, но неизбежно се променя традиционното облекло на българката след Освобождението, като постепенно преминава в съвременно градско облекло от европейски тип.