В знака на благодарност и признателност към човека, учителя, музиканта Петко Радев, който ни напусна преди месеци, негови приятели и колеги, съвместно с община Чирпан, организират концерт на 13 април. Поводът е 85-годишнина от рождението му. Участват „Канарите“, „Славяни“, „Конушенската група“.

Малцина са музикантите, постигнали забележителни върхове едновременно в симфоничната и народната ни музика. Професионалният път на световноизвестния кларинетист Петко Радев е сред редките примери за това. Приживе той издигна авторитета на народните музиканти. Съветваше ги в репертоарните им търсения, насърчаваше ги да спазват чистотата на тракийския стил, да следват звука на старите кларинетисти. Години наред бе желан и специален гост на всички фолклорни празници, събори и надсвирвания в Тракия.

Роден е в с. Свобода, Чирпанско. Наследява музикалния ген на баща си. От дете засвирва на неговия кларинет. Прехласва се по сватбарската музика, когато за първи път чува Първомайската група и кларинетиста ѝ Стойчо Кузмов. Категоричното му решение да се посвети на любимия си инструмент го отвежда в Музикалното училище в София, по-късно и в НМА „Панчо Владигеров“, в класа на проф. Сава Димитров. Още като студент (през 1957 г.) е носител на първа награда на международен конкурс за изпълнители на духови инструменти в Женева. Работи като първи кларинетист във водещи симфонични оркестри – СО на БНР, Софийската филхармония. В продължение на 11 години е солист-оркестрант на Миланската скала. Свирил е под палката на диригентите Клаудио Абадо, Рикардо Мути, Ленард Бърнстейн и др. Но винаги намира време и за любимата си тракийска музика. Сформира оркестър, за който аранжира и записва свои хора, ръченици, песни за прочути народни певци като Пенка Павлова, Груйчо Дочев и др. Посвещава времето си и на педагогическа работа като професор по кларинет в музикалните академии в София и Пловдив. Много от неговите ученици следват примера му и също свирят в двата жанра.

Ето какво сподели Никола Илиев, ръководител на „Конушенската група“, ученик и приятел на големия наш кларинетист:

Целият ми творчески път е свързан с Петко Радев. Бях ученик в Садово, когато засвирих на кларинет. Чух по радиото неговите записи и бях толкова впечатлен, че исках да го имитирам. Освен блестяща техника, той има чуден звук на инструмента. Научил за мен, той дойде в техникума в Садово и му посвирих. Така се запознахме и тръгна нашето приятелство. Каза ми, че трябва да уча музика и да се усъвършенствам. Посъветва ме, освен „тавана“ на народната музика, да достигна и други върхове. Постъпих в Музикалното училище в Пловдив, после – в консерваторията в София, под негово ръководство и съм безкрайно доволен от всичко, което научих. Той ми беше учител не само в музиката, но и в живота. Казваше ми, че трябва да има колегиалност и приятелско състезание, човек да се учи постоянно, за да разширява кръгозора си в музиката. Той ми подари и инструмент.

Не мога да събера точните думи, с които да окачествя този прекрасен човек. Много съжалявам, че го няма… И двамата ми сина завършиха Академията в София при него, след което и аспирантура в Juilliard School, Ню Йорк. Съветваше ме в композициите си да подреждам мотивите така, че да имат благозвучност и хората да ги харесват. Да няма „бръщолевици“, измишльотини. По-добре вместо 5 хора да направиш едно, но то да остане в историята. Всичко трябва да бъде стойностно, с много мисъл. Не бива човек да се отделя от стила на родния край, с музиката си трябва да пресъздава, това, което ти е по душа. Това бяха най-ценните препоръки на моя учител.