Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

93 години от атентата в „Св. Неделя“- най-кървавият терористичен акт в българската история

БНР Новини
Снимка: БТА

На 16 април 1925 г. е извършен най-кървавият терористичен акт в нашата история – атентатът в катедралата „Св. Неделя“ в София. Организатор е ултралявото крило в БКП, която след 1923 година е забранена с решение на съда. Нейните активисти продължават да развиват нелегално дейност и по указания на Коминтерна отвръщат на забраната с насилие. Планът за атентата предвижда първо да бъде убит достатъчно високопоставен човек, чието опело да събере политическия и военен елит в църквата „Света Неделя“, за да може взривът да предизвика по-голям ефект. Така властта ще бъде обезглавена и в страната ще се създаде критична обстановка, от която може да се възползва комунистическата партия. 

Убити са над 150 души, ранените са повече от 500. По-късно от раните си умират още хора и броят на жертвите надхвърля 200. По случайност, всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания. Цар Борис III не е в църквата. Два дни по-рано е организиран атентат срещу него в прохода Арабаконак и в деня на атентата – 16 април 1925, Велики четвъртък, той присъства на погребенията на своите спътници. В този черен ден България губи много видни и достойни личности. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9 капитани, 3-ма депутати, множество граждани, включително деца.

Снимка

СнимкаСред жертвите е Недялко Колушев. Той е един от изключително добре подготвените ни дипломати от началото на XX в., с възрожденски дух, посветил дейността си на националната кауза за обединение в пределите на държавата ни на всички населени с българи земи.

През 1903 година започва да се занимава с пътувания в Албания, интересува се от Албанския освободителен въпрос, през 1906 година е назначен като български представител в столицата на Черна Гора Цетине – обяснява д-р Илиана Илиева, автор на монографията „Албанският въпрос през погледа на българските дипломати (1908-1912)” и изследовател на дипломатическата дейност на д-р Недялко Колушев.

Той е възрожденец и духът му е възрожденски. Счита, че тази граница от около 400-450 километра между българския и албанския етнос е много важна, че никога с албанците не сме имали противоречия, че са добре настроени към българите и това може да се използва в интерес на българското национално дело. Пътува непрекъснато, поддържа връзка с техните „шефове”, както ги нарича в докладите си – видни албанци начело на клановете, образовани хора, които пътуват по Европа. Създал е връзки, които по мое мнение нито един друг дипломат не е успял да създаде в такава дълбочина, както Недялко Колушев – разказва д-р Илиана Илиева.

Желанието на д-р Колушев е да се използва енергията на албанското освободително движение в полза на нашите национални интереси в Македония. Постоянно работи за създаването на условия за активно сътрудничество между българи и албанци. България обаче остава в ролята на пасивен наблюдател на процесите в албанските земи. И по мнението на д-р Илиева тази пасивна и съзерцателна позиция на българските правителства е обусловена и водена от държавния ни интерес.

За жалост след 16 април 1925 г. личността на всеотдайния дипломат Недялко Колушев потъва в забрава. Монографията на д-р Илиана Илиева разкрива огромния му труд, на който се е посветил с възрожденски ентусиазъм. А работата му до ден днешен може да служи като пример за истински отдадена дипломатическа дейност.

Снимки: архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Навършиха се 33 години от приемането на новата Конституция на България

На 12 юли през 1991 г. Седмото Велико Народно събрание приема новата Конституция на България и се саморазпуска, припомня БТА. Това е първата нова конституция в бившия социалистически лагер, която влиза в сила още на следващия ден 13 юли. По повод 33-тата..

публикувано на 12.07.24 в 19:18

За 10 години вярващите са намалели с 9 на сто

България е на последно място в ЕС с едва 12 свещеници на 100 000 души. В страната има над 8000 църкви и манастири или 10 пъти повече храмове от духовниците, сочи последното национално преброяване от 2021 г.  51,4% или 3 млн. са заявили, че вярват..

публикувано на 09.07.24 в 14:22

Хераклея Синтика възнагради археолозите с ново значимо откритие

В античния град Хераклея Синтика откриха много добре запазена двуметрова статуя с глава. Правена е от майстор, използвал цял мраморен блок към II век сл. Хр, когато тази практика вече е била архаична. Иконографският тип е на бог Хермес и подобни..

публикувано на 05.07.24 в 11:27