Педагог, изпълнител и композитор, проф. д-р Добри Палиев е една от най-значимите фигури в нашата музикална история. На 22 април в зала „България“ е големият концерт, посветен на 90 годишнината му. Ще прозвучат негови произведения, както и творби за симфоничен оркестър, посветени на него. Част от тях ще бъдат изпълнени за пръв път.

Добри Палиев е първият изпълнител на ксилофон и вибрафон у нас. Основател е на българската школа по ударни инструменти. Създава и утвърждава в практиката нови инструменти, сред които настроени дървени и метални клепала, овчарски звънци в две октави, вятърна машина и др. Проправя пътя към соловото и камерно музициране на ударни инструменти. Негови произведения – педагогически и художествени, са издадени във Франция, Германия и др. Роден е на 20 април 1928 г. в Перник, там се намират родителите му по онова време. В спомените си разказва, че се е появил „с гръм и трясък“ на бял свят, тъй като същия ден в района имало земетресение. Първо свири на акордеон, по-късно учи тромпет. В Шумен, където се мести семейството му, създава „Джазът на амбициозните“. Когато един ден барабанистът на групата отсъствал, той го заместил и така открива призванието си. Като студент в Музикалната академия работи в СО на БНР, след това – в Музикалния театър. Десетилетия е част от „Тинко Станчев трио“, с което активно концертира.

Всичко, каквото трябваше да науча за музиката в годините си на обучение, научих от него – казва проф. Христо Йоцов, известен изпълнител, композитор и преподавател. Той е единственият ми учител – от Музикалното училище до завършване на НМА. Получихме от него големи уроци – не само за професията, за музиката, а и за живота. Беше изключително добронамерен, с бащинска загриженост и лично отношение към всеки от нас. Запазили сме това в същината си като музиканти. Не само постоянно си спомням за него, а и непрекъснато коментираме със студентите един или друг аспект от работата ни. Тази връзка не се къса, независимо, че го няма вече 20 години. Цялата „педагогическа постройка“, методиката на преподаване, създадена от проф. Палиев, вероятно завинаги ще остане в основата на обучението по класически ударни инструменти. Не само в България, тя е в учебните програми на много страни по света. Беше изключително жизнен, с младежки дух. Черпеше енергията си от музиката – тя те държи непрекъснато жив, реактивен, любопитен. И от контактите със своите ученици.

Списъкът с известни имена, преминали през школата на проф. Палиев, е много дълъг. Сред тях са Стоян Янкулов-Стунджи, Асен Аврамов, Румен Бояджиев, Хилда Казасян, музикантите от първия у нас перкусионен ансамбъл „Полиритмия“ (основан от него) – Емил Ханджиев, Борис Динев, двете му дъщери Мария и Искра Палиеви, Антонин Бржечка, Румяна Михайлова, както и голяма част от днешните преподаватели по ударни инструменти.

Станах негова ученичка през 70-те, след това негова студентка в НМА – споделя Марина Миндова, преподавател от 43 години, по-голяма част от тях – в НМУ. И аз, и моите колеги практикуваме неговата система на обучение. В началото е бил самоук и това му дава възможност да създаде своята методика, която се превърна в български патент. Създадените от него ударни инструменти също са български патент. Беше магнетична личност, изключително ерудиран, лъчезарен и демократичен в отношението си към всички. Предаде ни огромната си любов към работата, към инструментите. Не говореше за своите корени, но този аристократизъм, който носи по потекло, не можеше да остане скрит. Майка му е чехкиня, графиня по произход. Тя доживя до дълбока старост, познавахме я – виждахме я в дома му, идваше на концертите ни. Освен всичко, той е автор на уникално изследване, посветено на българските църковни камбани, клепала, овчарски звънци и чанове. Пътуваше из цялата страна, обиколи църкви и манастири, разказваше невероятни истории. Във връзка с това изследване му беше възложено да участва в отливането на камбаните за монумента „Знаме на мира“. Контактът с неговата богата култура и душевност оставиха дълбока следа.