Преди повече от три столетия книжовникът Петър Богдан нарекъл Чипровци “Цветето на България” задето най-нежните създания в природата надничали с багрите си от чудния чипровски килим. А днес красивите изделия на майсторките от планинското градче красят музеите в Европа и домовете на ценители от цял свят. Ала, за съжаление, няма да е далеч денят, в който занаятът ще замре с притихналия стан и на последната килимарка.
Как се създава чипровският килим – от изпридането на нишката, през намотаването на преждата и насноваването на стана, до самото му майсторене, ще видят посетителите на Фестивала на чипровския килим, който ще се проведе на 5 и 6 май в градчето, чието име носи. Конкурс за изтъкаване на фигура върху постелката и изложба с чипровски килими на открито са други интересни събития в програмата.
Студенти от Националната художествена академия ще направят ревю на облекла с мотиви от чипровски килими – разказва Анита Комитска, директор на историческия музей в града. – На площада също така ще се продават килими, малки сувенири и изделия на традиционни местни занаяти, които използват елементи от килима, за да покажат, че той може да живее по много различни начини и че не бива да го забравяме. В първия ден на фестивала ще представим и един филм за чипровския килим, дело на иранския режисьор Джавад Данешвар и оператора Петър Петров. По този начин ще потърсим аналогия с килимите на Изтока, кое е общото с тях, още повече, че думата, която употребяваме за тази тъкан, е дошла от Персия.
Първите чипровски килими биват изтъкани през XVII век, а занаятът процъфтява през Възраждането (XVIII и XIX век).
В етнологията ни се налагат две мнения, спорещи за началото на чипровското килимарство – казва Анита Комитска. – Преди време властваше тезата, че чипровчани донасят умението да тъкат килими след Чипровското въстание от 1688 г., когато бягат в селата около Пирот и там усвояват този занаят. Но все повече тази теза стои встрани, защото днес говорим за българско източно и българско западно килимарство. Източното – това са котленските килими, а западното – килимите, които се тъкат на вертикален стан в Чипровци, Пирот, Прилеп, Охрид, Цариброд, Самоков и имат идентична техника на изработване, орнаменти и колорит. Не можем обаче да твърдим, че чипровският килим е заимстван от пиротския, защото най-старите му модели – мотивът “каракачка” и бакамският тип килим, се тъкат отпреди XVII век и не се срещат в Пирот. Така че по-скоро можем да говорим за развитие на близки центрове и за взаимно влияние на моделите, основните мотиви и т.н.
Всяка жена зад стана – дали преди няколко века или пък днес, която влага душата, сърцето и мислите си в изработването на килима, може да се нарече майсторка, казва още директорката на музея, припомняйки как се е променял чипровският килим през вековете.
В най-стария период на тъкане имаме по-пестеливи и бледи тонове – земна охра, синьо, които са постигнати с природни бои и придават не само трайност на цветовете, но и мекота.
Тези килими се характеризират с основно поле и един или няколко бордюра, изпълнени с геометрични мотиви. Вторият етап е наречен “декоративен”, защото чипровските килими се обогатяват с повече цветове и мотиви – появяват се дървото на живота, пролетната и есенната лоза, клоните с птици, много древни символи.
Началото на ХХ век пък води до орнаментален период в развитието на килимарството с дребни и ритмично повтарящи се мотиви и с по-ярък и крещящ колорит заради химическите бои. Този килим не е спрял да се тъче и до днес.
Това обаче става все по-рядко и традицията замира, признава Анита Комитска. Тя обаче се надява българите рано или късно да оценят какво богатство представлява чипровският килим – не само заради красотата му, но и защото в него са заложени много символи за добро, благополучие и благоденствие.
Диана Цанкова
Снимки: ich.unesco.org и chiprovtsi.bgВ Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..
Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..