Преди повече от три столетия книжовникът Петър Богдан нарекъл Чипровци “Цветето на България” задето най-нежните създания в природата надничали с багрите си от чудния чипровски килим. А днес красивите изделия на майсторките от планинското градче красят музеите в Европа и домовете на ценители от цял свят. Ала, за съжаление, няма да е далеч денят, в който занаятът ще замре с притихналия стан и на последната килимарка.
Как се създава чипровският килим – от изпридането на нишката, през намотаването на преждата и насноваването на стана, до самото му майсторене, ще видят посетителите на Фестивала на чипровския килим, който ще се проведе на 5 и 6 май в градчето, чието име носи. Конкурс за изтъкаване на фигура върху постелката и изложба с чипровски килими на открито са други интересни събития в програмата.
Студенти от Националната художествена академия ще направят ревю на облекла с мотиви от чипровски килими – разказва Анита Комитска, директор на историческия музей в града. – На площада също така ще се продават килими, малки сувенири и изделия на традиционни местни занаяти, които използват елементи от килима, за да покажат, че той може да живее по много различни начини и че не бива да го забравяме. В първия ден на фестивала ще представим и един филм за чипровския килим, дело на иранския режисьор Джавад Данешвар и оператора Петър Петров. По този начин ще потърсим аналогия с килимите на Изтока, кое е общото с тях, още повече, че думата, която употребяваме за тази тъкан, е дошла от Персия.
Първите чипровски килими биват изтъкани през XVII век, а занаятът процъфтява през Възраждането (XVIII и XIX век).
В етнологията ни се налагат две мнения, спорещи за началото на чипровското килимарство – казва Анита Комитска. – Преди време властваше тезата, че чипровчани донасят умението да тъкат килими след Чипровското въстание от 1688 г., когато бягат в селата около Пирот и там усвояват този занаят. Но все повече тази теза стои встрани, защото днес говорим за българско източно и българско западно килимарство. Източното – това са котленските килими, а западното – килимите, които се тъкат на вертикален стан в Чипровци, Пирот, Прилеп, Охрид, Цариброд, Самоков и имат идентична техника на изработване, орнаменти и колорит. Не можем обаче да твърдим, че чипровският килим е заимстван от пиротския, защото най-старите му модели – мотивът “каракачка” и бакамският тип килим, се тъкат отпреди XVII век и не се срещат в Пирот. Така че по-скоро можем да говорим за развитие на близки центрове и за взаимно влияние на моделите, основните мотиви и т.н.
Всяка жена зад стана – дали преди няколко века или пък днес, която влага душата, сърцето и мислите си в изработването на килима, може да се нарече майсторка, казва още директорката на музея, припомняйки как се е променял чипровският килим през вековете.
В най-стария период на тъкане имаме по-пестеливи и бледи тонове – земна охра, синьо, които са постигнати с природни бои и придават не само трайност на цветовете, но и мекота.
Тези килими се характеризират с основно поле и един или няколко бордюра, изпълнени с геометрични мотиви. Вторият етап е наречен “декоративен”, защото чипровските килими се обогатяват с повече цветове и мотиви – появяват се дървото на живота, пролетната и есенната лоза, клоните с птици, много древни символи.
Началото на ХХ век пък води до орнаментален период в развитието на килимарството с дребни и ритмично повтарящи се мотиви и с по-ярък и крещящ колорит заради химическите бои. Този килим не е спрял да се тъче и до днес.
Това обаче става все по-рядко и традицията замира, признава Анита Комитска. Тя обаче се надява българите рано или късно да оценят какво богатство представлява чипровският килим – не само заради красотата му, но и защото в него са заложени много символи за добро, благополучие и благоденствие.
Диана Цанкова
Снимки: ich.unesco.org и chiprovtsi.bgЧетвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София. Биеналето, както и в предишни негови издания, няма тема. “Целта е да се даде възможност на..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София...