„Ало, ало! Радио София!“ Това са първите думи, които прозвучават в българския ефир в края на 1929 г. Те са произнесени в двора на Военно-инженерната работилница в София от Георги Вълков пред простичко въгленово микрофонче. Вълков е техник с висока квалификация, получил образованието си в Германия. Използвания за излъчването предавател той е сглобил сам от бракувани военни части.
Ентусиастите, интелигенцията са тези, които са искали да има българско радио. На върха на тази пирамида е стоял проф. Асен Златаров, който формулира кратко: „Час по-скоро на нас ни трябва родно радио, не да слушаме чуждото“. Още в първия в българската история Закон за радиото от 1927 г. се казва, че радиото е монопол на държавата. Но ако държавата няма възможност сама да го прави, може да го даде на концесия на български граждани. Групата интелектуалци начело с Асен Златаров се възползва от тази възможност.
Най-накрая Георги Вълков е отстранен, а постройката на по-мощен предавател е възложена на Георги М. Георгиев и още неколцина инженери, между които имало и един турски принц – Мехмед Рефик, – разказва Миленков.
Рефик е син на сестрата на султана. Но през 1908 г. е извършена Младотурската революция и Турция става република. Рефик заминава за Виена, където завършва образованието си и работи като специалист по слаби токове и звукозапис. Пристига в България по покана да работи в областта на звукозаписа, но, привлечен от дейността на радиолюбителите, се включва в създаването на втория по-мощен предавател. След две седмици усилия новият предавател е готов.
Начело е поставен един безспорен авторитет в средите на интелектуалците – Панайот Тодоров Христов с псевдоним Сирак Скитник. „Той не знаеше какво е това радио, но знаеше какво иска да бъде и го направи“, казва за него Петър Увалиев, друг човек, направил много за българското радио и световната култура изобщо, припомня Захари Миленков. През 1936 г. Сирак Скитник въвежда и предавания на чужди езици на радиото. Така новините от България могат да достигат до чуждите държави на родните им езици.
Снимки: архиви личен архив
За Дивна Шалич Лафчиева казват, че е жена с много родини. Подобно на многоликостта, събрана в нейната душевност, тя е и жена с много призвания. Но най-важното е, че от друмищата, по които е оставила следи, поема голямата любов към живота – тя озарява..
Един млад български творец решава по собствено желание да напусне този свят в средата на миналия век, за да съхрани нетленността в себе си, макар и победен от системата на чисто физическо ниво. В момента в галерията на Българския културен..
Музикални, кулинарни, фолклорни… наситена е събитийната програма в България, дотолкова, че експертите вече говорят как застрашително нарастващият брой нови фестивали трябва да бъде ограничен." Необходима е ясна стратегия : ко и съществуващи..
Ще превали и прегърми
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Краткотраен дъжд