Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Стоян Дечев – пазител на самобитния добруджански фолклор

БНР Новини
Снимка: личен архив

Акордеонистът Стоян Дечев е сред преданите последователи на чистия добруджански изпълнителски стил. За традиционния инструментариум на този край, наред с гъдулката, кавала, гайдата, е добре позната и хармониката (клавишно-мехов инструмент, подобен на акордеона). Пренесена в този край от българите, завърнали се от Южна Русия и Бесарабия, по-късно тя е заменена с акордеон. Дори в състава на типичната „добруджанска тройка“, наред с гъдулката и гайдата, неизменно присъства и акордеонът със своите големи технически и хармонични възможности. Сред талантливите изпълнители на този инструмент се откроява Стоян Дечев, признат за добруджанския виртуоз на акордеона.


Роден е в с. Гарван, Силистренско, където музикалната традиция се е поддържала от прочутия местен оркестър, събирал в многокатни хора жителите му по празници. Привлечен от звука на добруджанската гъдулка и акордеона, той извървява своя път към сцената, звукозаписните студия, концертните турнета у нас и по света. Стремежът му за нотно ограмотяване и усъвършенстване го отвежда в Плевен, при капелмайстора Кирил Кожухаров, при когото се обучава две години. След това завършва учителски институт в Сливен. Там се научава да свири на гъдулка – инструментът, с който се включва в Ансамбъл „Сливен“. През 1974 г. за първи път записва в БНР стилните си добруджански хора в аранжимент на Стефан Кънев, под съпровода на ОНМ на БНР. Преди дни Стоян Дечев закръгли своята 75-годишнина. Ето какво сподели за важните етапи от творческото си житие.




Баща ми е свирил на гъдулка, дядо ми – също. Бяха обущари, но свиреха за разтоварване. В нашето село всеки втори човек свири на нещо – повечето на гъдулка или хармоника. Аз избрах хармониката. По-късно в София си купих акордеон. След като завърших института в Сливен, учих в школата за диригенти на фолклорни състави в Пловдив при проф. Иван Спасов, проф. Василка Спасова, Христо Урумов. Явих се и в Музикалната академия – София, където взех изпита за преподавател по акордеон. Това е основната ми професия в живота. Непрекъснато обучавам фолклорни колективи. В момента имам групи в Тутракан за обработен и автентичен фолклор. Много съм благодарен на тях и на съдбата.


Моята дъщеря от 20 години е в САЩ. Най-напред живееше в Чикаго. Когато отидох там, занесох и акордеон, с който свирих. В този град имах ученици – българи, които живеят там и учат други науки, но заради мен си купиха акордеони. Проф. Стефан Стефанов – мой колега акордеонист, преподавател в Чикагския университет, имаше школи по акордеон там. Увеличихме ги и обучавахме ученици. Те ми казаха: “Господине, чакаме ви да се върнете и да продължим образованието си“. През 2016-а участвах в Световен балкански фестивал в Бруклин, където се представих много добре. Дадоха ми половин час да свиря, докато другите свиреха по 5 минути. Стремежът ми е да разпространявам добруджанския фолклор, да издирвам неща, които никой друг не ги е свирил.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Снимка: Атанаска Иванова, читалище

От динен маджун до Дервишовден – кои са най-новите "Живи човешки съкровища" на България

Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..

публикувано на 11.12.24 в 06:15
Снимка: читалище „Искра 1898“ - Борово

Тайните на бялата халва и как един десерт съхранява стари нашенски обичаи

Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..

публикувано на 26.11.24 в 10:30

Пазарът като културен феномен вчера, днес и утре

Едно от най-любопитните и колоритните места на всяко населено място е неговият пазар. Без значение дали е ежедневен или се случва в специален ден от седмицата, дали има специфика на продукцията, която предлага или не, пазарът е културен феномен, който..

публикувано на 07.10.24 в 10:30