Жан Моне и Робер Шуман Снимки: wikipedia.org

На 14 декември 1995 г. българският парламент гласува решение Република България да подаде официално молба за пълноправно членство в Европейския съюз. Започва дълъг процес на преговори. На 25 април 2005 г. на тържествена церемония в Люксембург България и Румъния подписаха договори за присъединяване към Европейския съюз от 1 януари 2007 г.

Влизането на България в ЕС беше очаквано с огромен ентусиазъм в страната. Милиони хора гледаха пряко по телевизията церемонията на 25 април 2005 г. с трогателен роден нюанс – химнът на Европа от 9-а симфония на Бетовен бе изпълнен на български, с неподражаемия тембър на хора „Мистерията на българските гласове”. За българите Европейският съюз бе преди всичко социално обединение, което работи за сигурност и просперитет в най-важните направления – икономика, заетост, жизнен стандарт, човешки права, социално подпомагане, възможности за образование. В хода на времето ентусиазмът премина в по-реалистично отношение, появиха се и нотки на евроскептицизъм. Голяма част от българите разбират, че участието в Европейския съюз все пак не е панацея, че освен социална общност, ЕС е също така либерално пространство, в което личният успех е от първостепенно значение. Като цяло подкрепата на българите за членството ни в Европейския съюз остава висока – 55 процента и е с 6 процентни пункта по-висока, отколкото през 2016-а, показва Евробарометър. Високи остават и очакванията на нашите сънародници. Основните приоритетни области, в които българите искат повече действия от страна на ЕС, са борбата с тероризма (61 на сто); с бедността и социалното изключване (40 на сто); с неконтролираната миграция (38 на сто). След тях идват проблемът с безработица (33 на сто), религиозният радикализъм (26 на сто) и организираната престъпност (24 на сто). Без съмнение, по-високата подкрепа за ЕС в края на 2017 г. е свързана с българското председателство на Съвета на ЕС, но също и с европейската политика за справяне с опасността от тероризъм и неконтролирана миграция.

2018 е годината на българското председателство на Съвета на ЕС. Атмосферата на 9 май – Деня на Европа, тази година ще бъде наистина празнична в София и страната. Вечерта в столицата от 21.30 ч. ще бъде представен 3D мапинг на сградата на Министерски съвет. Това е един по-нестандартен начин да отбележим Деня на Европа, коментира Теодор Стойчев, който ръководи Информационното бюро на Европейския парламент в София.



На фокус ще бъде Европейската година на културното наследство. В София се предвижда и Нощ на литературата. Събитието се организира съвместно с културните институти на страните – членки на ЕС и е насочено към популяризиране на европейската култура. Европейска нощ на литературата ще има и в още 11 български града, включително най-големите след София – Пловдив, Варна, Русе, в старата столица Велико Търново и др.

Празнични „по европейски” ще бъдат идните събота и неделя (12 и 13 май), когато столичният Южен парк бъде домакин на празника „Фамилатлон”, с щанд на Европейската комисия. Той е част от френското движение Фамилатлон и в България се организира за десета година от асоциация "Родители". Събитието е посветено на семейството, спорта и здравословния начин на живот, като включва много занимания за деца и родители. Сред тях ще бъде и забавната игра "Малката Европа", в която всяко семейство може да научи интересни факти за страните – членки на Европейския съюз.

Снимки: europarl.bg