Боговдъхновената ръка на незнайния майстор, изографисал през 1259 г. Боянската църква, така пресъздала лицата на светците, сякаш светлината им огряла и свършека на средновековната тъма. И ако България не била рухнала под отоманските орди, вероятно днес щеше да се гордее, че през XIII век от стенописите в една нейна църквичка се е зародил Европейският Ренесанс.

Зограф Дамаскин от Елена – Богородица с Младенеца

Александър Зограф от Ямбол – Свети Спиридон с житие

Епохата на Българското Възраждане съчетава две основни исторически тенденции: духовния подем в духа на Европейския Ренесанс, заедно с икономическото и обществено-политическото развитие на българската нация, надигаща глава под властта на Османската империя. Българското Възраждане, разказано в платната на иконописците и светските художници, озарява днес залите на Националната галерия в София. Макар и закъсняло – заради османското владичество – със столетия, неговото изкуство въплъщава пробудения дух на българския народ в борбата му за национална независимост и духовно възвисяване през XVIII и XIX век.

Станислав Доспевски – Глава на Христос

Захари Зограф – Портрет на девойка

Не бива да страдаме, че сме закъснели, защото имаме прекрасно Възраждане, което е близо до нас и така можем по-добре да го разбираме – казва кураторът на изложбата Доротея Соколова. – Тази епоха е толкова изящна и естетична – от калдъръмите, стрехите, къщите и техните богати интериори, дрехите, през хората, до изкуството и църквите. Въобще, да можеш да се възродиш, да се вдигнеш във всички посоки, това е достойно за уважение. Затова и трябва да ценим и обичаме този период – с така характерната негова наивност, придаваща му особен цвят и аромат.

Христо Станчев – Дамски портрет

Христо Цокев – Успение на Света Богородица

В средата на XVIII век в Света гора започват да се подготвят първооснователите на иконописните семейни школи в Трявна, Банско, Самоков. Веднъж усвоили “занаята”, те ще предават знания и опит на собствените си наследници и ученици и заедно ще зографисват църкви и манастири. Градежът на нови храмове и възстановяването на стари също ще спомогне да се разрасне гилдията на живописците. Така иконописта ще се превърне в преуспяващ занаят и зографите ще създадат шедьоври.

В изложбата показваме почти всички важни зографи: тревненците Йоаникий папа Витанов, папа Витан-младият, защото има и едно по-старо тяхно поколение, Симеон Цонюв, няколко ранни представители на школата от XVIII век с характерния за тях примитив и обобщени форми – разказва Доротея Соколова.

Йоаникий папа Витанов – Архангелски събор

Папа Витан от Трявна – Богородица с Младенеца

След това идват големите самоковци Христо Димитров и неговите синове Димитър Зограф и Захари Зограф (най-изтъкнатият реформатор). Последният представител на школата пък е Станислав Доспевски – синът на Димитър Зограф. Той завършва академия в Санкт Петербург и така успява да осъществи стремежа на няколко поколения зографи. В изложбата са представени също така забележителните иконописци от град Елена.

Най-рано заминават Станислав Доспевски – в Санкт Петербург, и Николай Павлович – във Виена и Мюнхен, и се завръщат в средата на XIX век. – разказва още кураторката на изложбата. – Те рисуват най-напред портрети на големи личности от епохата, а след това и своите роднини. Димитър Добрович пък учи в Рим, където твори изцяло в западен стил. А Христо Цокев се обучава в Москва при передвижниците (руска реалистична школа, която организира пътуващи изложби). В изложбата съм включила и Константин Величков – голяма личност с основен принос за създаването на Художествената ни академия. Той учи живопис във Флоренция и известно време се издържа само с рисуване. Освен това е автор на “Писма от Рим” – първия труд по обща история на изкуството у нас.

Светските художници ни завещават богата галерия с портретите на бележити личности, включително на националния ни герой Васил Левски. Те пресъздават исторически сюжети, но също така рисуват икони, съчетавайки традицията на бащините умения с принципите на европейската живопис.

Снимки: Диана Цанкова