Темата за опазването на културното наследство у нас, периодично попада в центъра на общественото внимание. Често обаче това се случва едва след като поредното архитектурно бижу, носещо духа и стила на една отминала епоха, бъде съборено или оставено да се саморазруши – заради невъзможността на наследниците да поддържат сградата или поради частни бизнес интереси, ако теренът вече е продаден. Така постепенно градовете губят своя колорит, обезличават се, превзети от стъкло и бетон.
Сред множеството случаи на изгубени паметници на културата, има и добри примери, в които те се оказват собственост на хора, които не искат да унищожат спомените си, превръщайки родния си дом в поредната лъскава бизнес сграда. Именно такова е семейството на армейския капитан Христо Попов – герой от Сръбско-българската война (1885 г.), един от първите кметове на София и министър на вътрешните работи в първия кабинет на премиера Васил Радославов.
Каква е историята на неговия дом и какво наследство оставя след своя мандат като кмет на София, разказва един от правнуците му Стефан Огнянов:
По време на кметския му мандат се открива трамвайната мрежа, която тогава е едно изключително модерно съоръжение на европейско и дори световно ниво. В интерес на истината мрежата е заслуга на предходния кмет (Димитър Яблански), който е свършил голяма част от работата, но така се случва, че тя е открита именно по времето на Христо Попов. В този период започва и замяната на уличното осветление от газово на електрическо. По това време е създаден и дизайнът на герба на София, който се използва и до днес. Къщата на Христо Попов е построена през 1897 година, след като се уволнява от армията, завършил е право в Швейцария и се е върнал в България, но преди да стане кмет. Тя е служела за жилище на него и неговото семейство. Така няколко поколения от рода ми, сред които и аз, сме родени и израснали в нея. Обзавеждането на къщата беше абсолютна еклектика – стари буржоазни предмети, смесени с такива от социализма и от ново време. В бъдеще със сигурност планираме да покажем част от тях.
Когато е строен домът на Христо Попов, адресът – улица „Раковски 167“, който днес е в самия център на столицата, се е намирал в края на града и част от терена е била блато. Красивата сграда – паметник на културата се забелязва отдалеч, и се намира точно срещу къщата-музей на поета Пейо Яворов. Авторът на „Две хубави очи“ често гостувал на капитан Попов, наред с много други столичани от обществения и културен елит на София. Ремонтът в помещенията вече е почти завършен, и къщата ще продължи да бъде културно средище, но с ново име – „Мястото 167“. То се ражда случайно, но се харесва на Стефан, тъй като целта му е да не бъде претенциозно. Най-новото арт пространство ще има библиотека и място, където хората да се срещат, четат и да говорят за изкуство. Официалното откриване на обновената сграда ще бъде на 17 май с фото-изложбата „Сънувам“ – дебют за фотографа Йохана Траянова. На ръба между реализъм и илюзия изображенията спират съзнанието върху краткия миг между съня и реалността, в който сънуваното избледнява и ние се връщаме отново към нашето ежедневие. Преживяването ще се допълва от цялостна звукова картина и светлинна инсталация.
Снимки: архив, личен архив и sofia.bg
За чудесата в живота, за способността ни да следваме пътя и да не предаваме вярата си е новият български филм "Не затваряй очи", който тръгва по кината в страната на 31 януари. Разказана накратко, историята е следната: един свещеник – отец Павел,..
Късометражният филм "Човекът, който не можеше повече да мълчи" – копродукция между Хърватия, Франция, България и Словения, и "Стажантът" с участието на актрисата Мария Бакалова са продукциите с българско участие, включени в надпреварата за..
Петима автори и четирима преводачи ще са резиденти на Къщата за литература и превод през 2025 г. Писателите ще работят върху свои проекти, а преводачите ще търсят нови български автори и заглавия за превод, които да предложат на подходящи..
За чудесата в живота, за способността ни да следваме пътя и да не предаваме вярата си е новият български филм "Не затваряй очи", който тръгва по кината..
Късометражният филм "Човекът, който не можеше повече да мълчи" – копродукция между Хърватия, Франция, България и Словения, и "Стажантът" с участието на..