София днес е домакин на една дългоочаквана и будила на моменти противоречиви коментари среща на върха между ЕС и държавите от Западни Балкани. Форумът е най-голямото събитие в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск го определи като първа възможност от 15 години насам лидерите на Западните Балкани да проведат пряка дискусия със своите колеги от ЕС.

За значимостта, която ЕС отдава на събитието, красноречиво говори високата представителност от негова страна. В София за срещата пристигнаха председателят на Европейския съвет Доналд Туск, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини, комисарят по европейската политика за съседство и преговорите за разширяване Йоханес Хан, председателят на Европейския парламент Антонио Таяни. През януари те бяха в София за откриването на Българското председателство на Съвета на ЕС, а сега са тук, за да участват във върховото събитие на основен приоритет на това председателство – европейската перспектива и свързаността на държавите от Западните Балкани.

В деня преди срещата редица събития и изявления в София разсеяха скептицизма и резервите, с които някои се отнасяха към нея. Стана известно, че вече е подготвен проект за заключителна декларация. Фактът, че проектът е бил приет от всичките 28 членки на ЕС свидетелства за единство по основните въпроси на европейската политика към Западните Балкани. Премиерът Мариано Рахой потвърди, че Испания няма да участва в срещата на върха, но дойде в София, за да все включи в предшествалия неформален Европейски съвет и заяви, че изготвеният проект за декларация позволява Испания да го подкрепи. За разлика от балканската среща, проведена в Солун през 2003 г., когато нито една страна от региона нямаше статут на кандидат за членство в ЕС, сега напредъкът в европейската перспектива на региона позволява да се взимат конкретни решения за финансиране на проекти и програми. Очаква се още днес да бъде дадено началото на първи такива: България и Сърбия ще подпишат меморандум за газовата връзка между двете страни. Ден по-късно такъв меморандум ще се подпише и между България и Македония. Високи очаквания в това отношение подхрани и едно изявление на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, че днес в София ЕС ще демонстрира грижа за социално-икономическото развитие на Балканския регион и ще потвърди, че неговата европейската перспектива остава. За да окуражи решения в тази посока, премиерът Борисов заяви, че докато с приобщаването на държавите от Западните Балкани ЕС нищо не рискува, то той би поел голям риск ако не ги приобщи, защото тогава влиянието на САЩ, Русия, Китай, Турция и Саудитска Арабия в региона ще стане по-голямо. Отказ от интегриране на региона би представлявало отстъпление от завоювани вече позиции на ЕС. По данни на българския министър на икономиката Емил Караниколов, към днешна дата ЕС е основният инвеститор на Балканите. В търговията на страните от региона делът на ЕС е 73%, докато този на Китай е 7, а на Русия 4.8%.

Осъществяването на днешната среща на върха в София е и свидетелство, че първото Българско председателство се увенчава с успех. Дори опозиционно настроеният към сегашното управление в България лидер на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев определи днешната среща в София като пик на Българското председателство на Съвета на ЕС и приветства връщането на балканската тема в дневния ред на Съюза за пръв път от 2003 г. като несъмнен успех за България. Председателят на Европейския парламент Антонио Таяни коментира, че приобщаването на страните от Западните Балкани към ЕС трябва да е приоритетна политика и след края на Българското председателство на Съвета на ЕС, а премиерът на Хърватия Андрей Пленкович потвърди, че страната му ще инициира следваща среща на върха ЕС - Западни Балкани през 2020 г. с намерение да даде по-нататъшен тласък на процесите на сближаване на страните от региона с останалите държави в Европа.