Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Избрано от колекцията на Радио България...

Българската азбука – духовно наследство с непреходна стойност

| обновено на 21.05.20 в 11:56 { include file="./partials/authors.html" } БНР Новини
Изображения на глаголически букви. Св. Кирил е замислил глаголическата „А” с формата на кръст, защото е смятал азбуката за свято дело.

Един от най-тачените дни в празничния ни календар – 24 май, е Денят на буквите, на българската азбука, създадена през втората половина на IX век. Този ден ни връща столетия назад, припомняйки ни едно наследство, изгряло със своята духовна светлина над земи и култури. В дните преди 24 май в Българската академия на науките бе открита изложба за българските азбуки, защото съвременната ни азбука не е възникнала изведнъж. Проф. Елка Мирчева от Института за български език към Българската академия на науките уточнява: 

Българската азбука е едно от нещата, за които с основание можем да се гордеем по доста причини. Най-основната ни води към делото на Св. Кирил и Св. Методий и факта, че те създават оригинална азбука, изцяло нова, въз основа на диалекта, който най-добре познават. Те са от Солун. Градът по това време е гъсто населен с компактно славянско българско население, което говори на източнобългарски по тип диалект, близък до родопските говори. Този диалект те вземат за основа на азбуката, която желаят да създадат. Изключителен принос, който се смята, че е недостижим след тях, е това, че успяват за всеки звук да намерят точно определена буква. По този начин успяват да обхванат специфичните особености на българския език.

Проф. Мирчева цитира Черноризец Храбър, според когото дълго време славяните са писали с черти и резки, вероятно руни. След това са започнали да си служат с латински и гръцки букви. Но той пита: „Как може да се напише с гръцки букви „живот” или „широта”, или „Бог”.

Глаголицата, първата българска и славянска азбука.Много такива примери могат да бъдат посочени, защото в гръцкия език липсват някои съгласни и гласни, които са типични за българския и други славянски езици. Подобни затруднения се получават и при използването на латиницата. И днес редица славянски и други народи използват различни варианти на латинската азбука, приспособена за техните езици. Някои латински букви се употребяват в 2-3 варианта (с допълнителни знаци), за да означат различни звуци. Азбуката, известна като „Глаголица”, е първата старобългарска и славянска азбука. Тя съответства на изговаряните от славяните звуци. Българският принос е, че тя е създадена върху основата на български говор, отбелязва проф. Мирчева.

Често се чува, че Кирил и Методий не са написали най-старата славянска азбука – Глаголицата, за българите, а за моравските славяни по поръка на княз Ростислав, и че не са стъпвали никога в България.

Всички тези неща в голяма степен са верни, но така наредени едно след друго, отричат българския принос в самото начало за славянската писменост. Кирил и Методий наистина заминават като политически деятели, мисионери – коментира проф. Мирчева. – Политика и духовност в това време на Средновековието са тясно свързани. Те, заедно с това, че са духовници, са и политици, които заминават за Моравия с определена цел. В това време Константинопол и Рим се борят за надмощие в постепенно християнизиращата се Европа.

Асеманиево евангелие, глаголически ръкопис от Х в., съхраняван във Ватиканската апостолическа библиотека.Църквата още не е разделена, но съперничеството е видимо. Сред моравските славяни проповядват немски духовници, които служат на латински. В Константинопол обаче по-добре разбират, че Божието слово трябва да бъде разбираемо – това е важно от политическа гледна точка. И Византия в определена степен е склонна да допусне говоримите езици да достигнат до душите и сърцата на милионите, които тепърва стават християни. Моравската мисия (863-885г.)на Кирил и Методий до голяма степен е неуспешна и приключва със смъртта на Св. Методий през 885 г. (Св. Кирил умира през 869 г.). Техните ученици са прогонени и по един или друг начин достигат до българските земи. Трима от тях – Климент, Наум и Ангеларий – пристигат по Дунав и са посрещнати радушно от България на новопокръстения княз Борис, посочва проф. Мирчева. Те получават подкрепа, която е държавна политика, с изключителен принос за развитието на славянската азбука, книжовност и култура.

Старата кирилица от Х в.Със съдействието на княз Борис и неговите наследници – царете Симеон и Петър, българската реч от група диалекти се превръща в книжовен език. Без тази държавна политика делото на Св. св. Кирил и Методий е щяло да бъде сведено до неуспешната Моравска мисия, без особени следи в историята. Принос на България е създаването на кирилицата – графично ясна и отлично приложима славянска азбука. Глаголицата е била странна като визия, непривична и в централна Европа, и в пределите на византийското геополитическо влияние. И се е стигнало до един вариант, в който, използвайки 24-те букви от гръцката азбука, в кирилицата са добавени още 12 за специфичните славянски звуци. И те са взети от глаголицата, посочва в заключение проф. Елка Мирчева.

Снимки: Институт за български език на БАН

Още от категорията

Храмът на чудесата в Мелник

Възрожденската църква "Св. Антоний Велики" в най-малкия български град е единствената у нас, носеща името на светеца-лечител, когото почитаме на 17 януари. "Еднокорабната базилика е построена през 1846 г. Частично е опожарявана, но никога не е..

публикувано на 16.01.22 в 07:35

Иде Богоявление или краят на „Мръсните дни“

На 6 януари Българската православна църква отбелязва един от най-светлите християнски празници, наричан Богоявление, Йордановден или още Кръщение Господне. Това е денят в който Йоан Кръстител кръщава Иисус Христос в свещената река Йордан...

публикувано на 06.01.22 в 06:05

Хлябът празничен, хлябът насъщен…

За Бъдни вечер – постна вечеря и питка с паричка, за Коледа – месни ястия, „вити, превити краваи“… Дори във времето на „бързите храни“ и бързите поръчки за дома, у нас подготовката за традиционните трапези си остава едно от..

публикувано на 24.12.21 в 09:00
Подкасти от БНР