Японецът Кента Сугай се запознава с българския език по време на следването си в Токийския университет за чужди езици, където първоначално учи руска филология. Като лингвист е очарован от граматичните особености на родния ни език сред славянските езици. Посвещава се на изследването на българските диалектни говори на преселниците ни в Румъния. Две години специализира българистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и защитава докторска дисертация. В момента Кента Сугай преподава български и руски език в Държавния университет Цукуба в Токио. Забелязва, че българският език среща голям интерес сред японците:

В часовете по български език, които са отворени и за слушатели извън университета, се събират много хора, които се интересуват от езика, от България и българската култура, от българските танци и музика. Някои от тях дори пеят в хор и специално идват да учат български език – отбелязва Кента Сугай.

Той обиква България, харесва му начинът на живот тук, различен от прекалено забързания ритъм в Токио. Смята, че българите са много любезни и се сеща само за един неприятен момент, когато му се наложило да чака цял месец за документ, който в Япония би получил веднага. Само някои хора тук са мързеливи, отбелязва с вродена учтивост японският българист. Запленен от богатата българска история, г-н Сугай обича да посещава Велико Търново и стария град в Пловдив,.

След като изследва българските говори в Румъния, разпространени около Букурещ и ги сравнява с езика в Силистренския край на България, сега Кента се интересува от българските диалекти в Бесарабия. В центъра на вниманието му е най-голямото българско село извън пределите на България – село Паркани, което се намира в непризнатата Приднестровска молдовска република.


Няколко пъти вече японският българист посещава селото, събира материали и се надява да срещне подкрепа сред български и чужди изследователи. На ХІV международни славистични четения в Софийския университет в края на април Кента Сугай представи доклад за руските елементи в българския говор в с. Паркани.

Може би по-нататък ще се занимавам и с другите български говори, разпространени в Украйна и Молдова. От сравнителна гледна точка сигурно ще бъде много интересно да се изследва сегашното им състояние, променило се след разпадането на Съветския съюз.

Кента Сугай отбелязва, че след редица изследвания на съветски лингвисти и издадения през 1958 г. „Атлас на българските говори в СССР”, днес състоянието на българските диалекти в Бесарабия е малко изследвана тема. Освен за влияние на руски, украински и молдовски език, сега може да се говори и за отражение и на българския книжовен език върху бесарабските говори, тъй като бесарабските българи вече имат контакти с България и се обучават в български университети.

Има ли лингвистична връзка между езика на българите в Румъния и Бесарабия?

Повечето от преселниците в Бесарабия са минали през Румъния, Влахия и Молдова и затова между тях има диалектна общност, обяснява Кента Сугай. По-голяма част от тях са дошли от източната част на България. Изследвайки удвояването на допълнението, един от синтактичните балканизми, забелязах, че българските говори в Румъния са приели румънския модел. В българските говори в Молдова или в Бесарабия няма такова, защото в руския език това удвояване по принцип не съществува. Обаче на други езикови равнища – морфология, фонетика, лексикология сигурно има доста неща, които са възникнали под влияние на руския или украинския език. Например в парканския говор често се използва думата „зараз“ от украинския език, което означава „сега“, както разбира се и много руски думи. Така че ще изследвам интерференцията между езиците – посочи японският българист.

Снимки: личен архив