Едно от първите неща, които научават чужденците за България е, че тя е страната на розите. Даже цяла долина в Южна България е известна като Долината на розите. Всъщност обаче, освен за туристическа реклама и атрактивен медиен образ, розите имат също предназначение да осигуряват хляб на фермери и индустриалци, специализирани в дестилирането на розово масло.

В България за производството на розово масло промишлено се отглежда Казанлъшката маслодайна роза, наследница на дамаската роза (Rosa damascena). Първите документирани сведения за отглеждането й на днешните български територии датират от началото на XVIII век. А розовото масло е прочуто в целия свят и няма уважаваща себе си и държаща на качеството на продуктите си козметична или парфюмерийна световна фирма, която да не използва като суровина българско розово масло.

Положението на розопроизводителите и преработвателите обаче съвсем не е розово. Всъщност, най-засегнати са розопроизводителите, за които в момента е разгарът на сезона, когато от 5.00 ч сутринта започва ръчната беритба на цветята. Те от една страна са облагодетелствани с отлична реколта тази година, но пък от друга страна са заплашени от фалит и неплатежоспособност заради ниските изкупните цени на тяхната продукция. В първите дни на кампанията по прибиране на ръка на реколтата цената на розовия цвят беше около 1.5 евро за килограм. Розопроизводителите се разгневиха от тази цена, която даже не покривала разходите им и почти всеки ден излизат на протести, блокирайки за автомобилното движение важни пътища в региона. В хода на кризата, в която се опита да помогне самият министър на земеделието Румен Порожанов, цените не само, че не тръгнаха нагоре, ами направо достигнаха унизителните равнища от 0.60 евро на килограм. На международните пазари 1 кг розово масло се търгува 5-6 000 евро.

Кой може да помогне на фермерите да получат по-справедливи цени за своите цветя? Засега не е много ясно. Правителството няма лостове да влияе върху пазарните цени. Регистрираните розопроизводители ще бъдат компенсирани заради ниските изкупни цени тази година със субсидия „де минимис”, все пак обеща в Карлово министърът на земеделието Румен Порожанов. Самите розопроизводители пък не могат да преговарят с търговците на едро от позиция на силата, защото трябва спешно да продадат розовия цвят, който ако се задържи прекалено дълго, ще загуби своите полезни свойства и няма да може да послужи за дестилирането на розово масло. Търговците на едро съвсем логично искат да купуват на най-ниските възможни цени и нямат интерес да дават повече пари за стока, която има ограничена продължителност на живот. Точно тук обаче някои смятат, че се крие истинската причина за невероятно ниските цени за маслодайните рози, предлагани от търговците на едро и дестилериите. Омбудсманът Мая Манолова и някои експерти са на мнение, че има картел, т.е. съгласуване на цените, по които ще се купува ароматната суровина от преработвателните фирми. А това противоречи на принципа за свободната конкуренция. Но дори и да е така, това е много трудно доказуемо и ще отнеме много време, а розопроизводителите не могат да чакат, защото розите вехнат. Очевидно е, че този сезон ще бъде „нулев”, както обясниха някои производители, т.е. реколтата от рози няма да донесе достатъчно приходи, които да покрият разходите и осигурят някаква печалба.

Очевидно е обаче също така, че дори само от имиджови съображения, трябва да се направи нещо, за да се избегне ликвидирането на един отрасъл, който е символ на България. Това по всяка вероятност ще стане по законодателен път, като се предвидят минимални цени за изкупуване на розовата реколта. Розопроизводителите са на мнение, че такова развитие ще бъде добро, но предупреждават, че ако нещата прекалено се забавят, розопроизводството може напълно да изчезне от икономическата карта на страната и да останат само спомените от незаменимото българско розово масло.