Европейската комисия представи своя вариант на бюджет на ЕС за 2021-2027 г. След излизането на Великобритания европейските пари ще са по-малко и навсякъде ще има съкращения. Най-големи се предвижда те да бъдат в структурните фондове и в земеделието. Това обаче не важи за България, която е сред не многото държави в общността, за които Брюксел предвижда повече пари, отколкото в сегашния бюджет. Става дума за бюджета за кохезионната политика и за общата селскостопанска политика. И при двете програми има намаление на парите, като общият бюджет на кохезионната политика за 2021-2027 г. ще бъде 373 млрд. евро, или 7 на сто по-малко от сега. Субсидиите за фермерите намаляват с по-малко – с около 1 процент.

На този фон предназначените за България  европари се увеличават с 8 процента до 8.9 млрд. евро, вместо досегашните 8.3 млрд. Финансирането нараства и за Румъния, Гърция, Кипър, Испания, Италия. Най-засегнати от новите правила за структурните фондове са Полша, Унгария, Чехия, Литва, Естония и Малта. През следващия програмен период те ще получат една четвърт по-малко от това, с което разполагат сега по фондове за кохезия, сочат сметките.

Повече пари – по-добре! Това правило дали е валидно за предназначените за България евросубсидии? Мненията са противоречиви. От една страна, без тези пари много от инфраструктурните публични проекти нямаше да бъдат възможни – например автомагистралите или благоустрояването на много населени места в страната. Делът на еврофинансирането надхвърля 60 на сто от стойността на въпросните проекти. Останалото е местно съфинансиране. Като стана дума за съфинансиране, трябва да се каже, че новата политика на Евросъюза предвижда по-голямо участие на националните правителства в съвместните проекти. От това следва, че българският държавен бюджет ще трябва също така да намери повече пари, които да добави към евросубсидиите. Задачата не е много лесна за най-бедната държава в Евросъюза, тъй като исканията за повече пари идват от всички страни – здравеопазване, образование, отбрана и сигурност, социално подпомагане и т. н. Скептиците относно положителните ефекти от еврофинансирането отбелязват също така, че то изкривява принципа на свободната конкуренция и че положителните ефекти не са кой знае колко големи в крайна сметка. И действително, средствата на Евросъюза, които се отпускат на България, на пръв поглед са немалко, но на практика не надхвърлят 3 процента от брутния вътрешен продукт. Но и трябва да признаем, че в същото време българската икономика представлява едва 0.3 на сто от общата европейска икономика.

В този контекст заслужава да добавим още нещо – въпреки номиналното си нарастване, евросубсидиите на глава от населението в България остават едни от най-ниските в обединена Европа. На вceĸи бългapин ce пaдaт пo 1248 евро oт нoвия бюджeт нa EC, а нa вceĸи xъpвaтин – нaд 2100. Разликата е почти двойна. Това е в резултат от прилагането на новата европейска политика, според която се пpeĸpaтявa пpaĸтиĸaтa зa paзпpeдeлянe нa пapитe зa cближaвaнe caмo cпopeд БBΠ нa глaвa oт нaceлeниeтo. Cpeд нoвитe пoĸaзaтeли, oт ĸoитo зaвиcи финaнcиpaнeтo, ca бeзpaбoтицaтa cpeд млaдитe xopa, нивaтa нa oбpaзoвaниe, имигpaциятa мeждy 2014 г. и 2017 г. и въглepoднитe eмиcии. Независимо какви са аргументите и критериите на Еврокомисията, с толкова малко субсидии на глава от населението България няма да може скоро да настигне по-развитите европейски страни, какъвто е точно смисълът на кохезионната политика и нейните финансови инжекции.

Има още нещо много важно за България в новия бюджет на Евросъюза. Както вече многократно беше казано, София възнамерява твърдо да представи до края на този месец кандидатурата си за влизане в обменния механизъм ERM2, който някои наричат „чакалня” за еврозоната. В Брюксел смятат, че всички страни-кандидатки за еврото трябва да бъдат подпомогнати, за да може техните усилия да отговорят на критериите за членство да се увенчаят с успех. За тази цел са предвидени и пари,  като общият им размер за 7 години ще е 25 млрд. евро, като достъп до тях ще имат държавите, които заявят пред Брюксел, че искат да влязат в Еврозоната.

Евросубсидиите не са панацея, колкото и големи да са те. Те обаче са важни, защото действат и дисциплиниращо, и антикорупционно. Да не говорим, че с европейски пари бяха направени много неща, на които хората се радват. Достатъчно е да споменем прекрасното метро в София. Новият бюджет на Евросъюза за България изглежда окуражаващ. Все пак трябва да се има предвид, че проектобюджетът на Европейската комисия трябва да премине и през Европейския парламент, и през Европейския съвет, които трябва да кажат тежката си дума преди окончателното приемане на финансовия план. Тези дискусии започват тези дни в София, която в момента е председател на Европейския съюз.