Сред най-знаковите за българското изобразително изкуство имена безспорно е Златю Бояджиев (1903-1976). Изложба с портрети, рисувани от него, е представена в Националната галерия. Сбирката е дело на колекционера Боян Радев.
Отново показваме любим български автор. Може би един от най-българските автори – Златю Бояджиев – каза при откриването на изложбата директорът на галерията Слава Иванова. – Но с една колекция от портрети, които мнозина от нас не са очаквали, че Златю Бояджиев е правил. Един по един, Боян с невероятно търпение, усет, страст, които истинският колекционер притежава, е събирал през годините. Тук ще видите подбрана колекция от портрети на интелектуалци, писатели, художници, актьори. И едновременно с това ще видите ликовете на обикновени хора. И то така, както само Златю Бояджиев би могъл да ги пресътвори. С оня дълбок психологизъм, който само той можеше да извади от човешкия образ. Искам да благодаря на Боян Радев за неговата щедрост да споделя с нас великолепието на своята колекция. С всяка нова изложба Боян Радев все повече и повече вдига летвата и не зная докъде ще стигнем. Но аз съм убедена, че и следващата негова изложба тук ще бъде също толкова прекрасна, също така ще радва и окото, и душата ни.
През първия си период (до 1951 г.) Златю Бояджиев вече проявява своята творческа личност, макар и все още в рамките на класическите традиции. От ранното му творчество е представеният на изложбата „Дамски портрет” (1932). През 1951 г. художникът е сполетян от тежка лична катастрофа – в резултат на инсулт е парализирана дясната му ръка. Творческият му път изглежда приключен, но не – скоро започва да рисува с лявата си ръка, а стилът и техниката му рязко се променят. Рисува големи платна с оригинален колорит и богато въображение. Тези творби постепенно завоюват признанието на публиката и критиката. В тях има и гротеска, и символика, по нещо от наивизма, декоративното изкуство, магическия реализъм....Всъщност, определението не е толкова важно. Просто казано, картините му веднага привличат погледа и грабват вниманието на зрителя.
Камерните портрети от по-късния му период дълго време са засенчени от мащабните му цветови симфонии. Подобно на последните струнни квартети на Бетовен, които дълго време са в сянката на грандиозната му 9-а симфония с нейната сияеща „Ода на радостта“, но меката им акварелна звучност и точните им щрихи веднага водят познавача към личността на техния автор. Така и портретите на Златю Бояджиев са напълно характерни за неговия гений. В тях има много творческа фантазия, съчетана с проникновеното представяне на конкретни личности, повечето добре познати у нас. Колоритът, оригиналната композиция (положението на фигурата и лицето), находчиво изтъкнатите детайли правят портретните му творби необикновено ярки и характерни. Пример за тази находчивост е образът на известната ни актриса Катя Паскалева, разгърнат в триптих, рисуван през 60-те години. Трите картини представят актрисата в различно време от живота й, като изтъкват и различни черти от характера й.
Колекционерът Боян Радев също е човек с необикновена съдба. Той е най-успешният български състезател по борба класически стил, двукратен олимпийски шампион (през 1964 и 1968). След приключването на спортната му кариера любовта към изобразителното изкуство се превръща в колекционерска страст. По-късно става и виден дарител. Националният исторически музей го обявява за свой дарител номер едно, а една зала в музея е наречена на негово име.
Много съм горд, че притежавам една част от творчеството на големия български художник Златю Бояджиев – каза Боян Радев при откриването на изложбата в НХГ. Трябва българският народ да бъде горд, че има такива големи личности. Бъдете горди със Златю Бояджиев и бъдете горди, че сте българи. Трябва да има повече такива българи, които да вдигат знамето на България и да се знае, че България не е втора ръка.
Боян Радев сподели за Радио България, че подготвя и следваща изложба с картини на Златю Бояджиев.
Снимки: Постоянната експозиция „Златю Бояджиев”, ОИ „Старинен Пловдив”, Националната галерия и Венета ПавловаНа 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..
Седмицата на българското документално кино за изкуство и творци “Док-Арт-Фест” ще се състои в Берлин от 31 октомври до 6 ноември т.г. “Талантът няма националност, но корените му имат значение – от тях той черпи сила и се връща при тях, защото там..
Документалният филм „Духовното огледало на християнския Несебър“ на БНТ бе отличен с общо четири награди на три престижни международни кинофестивала в Бразилия, Грузия и Португалия . Сценарист на лентата е нашият колега от Радио България Иво..
Главата на статуята на богинята на Филипопол Тюхе е открита в Епископската базилика в Пловдив, съобщи ръководителят на разкопките Любомир Мерджанов. По..
Мелитополският държавен педагогически институт "Богдан Хмелницки", заедно с Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", организира деветите..