На едно от първите заседания на Съвета на Европа българският политически емигрант д-р Г. М. Димитров настоява да бъдат оставени празни столове за страните от Източния блок, които един ден те да заемат. Земеделският лидер участва в движението за обединена Европа още от зародиша му, вярвайки, че ще дойде времето и тази част от континента да стане свободна и демократична. Затова и има нещо символично, че именно в Международния ден на архивите държавната агенция, пазител на миналото, отбеляза празника с две събития – прие архива на един от първите българи, подкрепили идеята за създаването на Европейския съюз и издаде албума “България и Европа”, разказващ за вековните ни връзки с европейските народи.
Архивът разкрива годините на Г. М. Димитров, прекарани в изгнание. Във Вашингтон той ръководи емигрантската организация “Български национален комитет”, която работи за демократизацията на България и разобличава жестокостите на комунистическия режим, а през 1951 г. създава първата българска рота, която служи в базите на НАТО в Западна Германия.
Баща ми беше забележителен човек, изцяло предан на България – той сваляше ризата от гърба си, за да поддържа вестника и организацията, които създаде в емиграция, и до последния си дъх работеше за освобождаването ни от комунистическия режим – разказва дъщеря му Анастасия Мозер, която дари неговия архив. – Той е депутат от 1931 г. до 1934 г., когато личният режим на Борис III забранява партиите. През 1941 г. е принуден да емигрира в Близкия Изток, защото монархът изпраща полиция да арестува опозиционни лидери, сред които е и Г. М. Димитров. Оттам по радио “Свободна и независима България” той отправя призиви към българския народ и информира за положението в страната, докато тя е съюзник на Третия райх. Завръща се през 1944 г. и е посрещнат топло от българския народ, но скоро след това комунистите започват да го преследват и го поставят под домашен арест. Но на 23 май 1945 г. той успява да се изплъзне - убежище му дава американският дипломатически представител у нас Мейнър Бърнс, а впоследствие успява да емигрира в САЩ. До смъртта си през 1972 г. Г. М. Димитров разобличава комунистическия режим и вярва, че демокрацията ще дойде и у нас, въпреки отчаянието на толкова много хора и приспособяването им към новата власт.
Времето на тоталитарния режим, белязал откъсването на страната ни от естественото й място сред свободните европейски народи, е половинвековен епизод, останал зад гърба ни. България обаче има многовековни връзки с народите на Стария континент, които се представят в албума “България и Европа”. Чрез документи, снимки, карти, скици той разкрива значими събития и личности, свързани с двустранното културно, политическо и икономическото влияние.
И тъй като говорим за събития, случили се в Международния ден на архивите, актуално звучи въпросът достатъчно ли се вглеждаме в миналото и четем ли историческите документи, за да не го повтаряме?
Интерес към това, което се съхранява при нас, има, но би ми се искало той да бъде по-голям – отговаря Михаил Груев, председател на държавната агенция “Архиви”. – Така че празникът е повод да призова изследователите, журналистите, всички с интерес към миналото да заповядат при нас. Разбира се, политиците нямат времето да се заровят в тази първична документация, но би ми се искало повече да се учат от историята, защото нейните начала са именно в архивите. Перманентна грешка е, че не се учим достатъчно от поуките на миналото. Затова и днес залитаме към крайности – национализъм и радикализъм, русофилство и османофилство, при положение, че имаме ясен път на развитие.
Снимки: Диана Цанкова и БГНЕС
В понеделник в източната половина от страната все още ще има валежи от дъжд, но до вечерта ще спират. На запад облачността ще се разкъсва и намалява, следобед на места в Югозападна България – до предимно слънчево време. Ще остане ветровито с умерен,..
С инициативата “Разходи се с кардиолога си” в големи български градове беше отбелязан днешният Световен ден на сърцето. Организаторите от Дружеството на кардиолозите в България акцентираха върху редовната умерена физическа активност, която е..
Традиционни народни инструменти, сред които тамбура, гъдулка и кавал, до 10-15 години ще изчезнат от българските сцени, ако не бъде обърнато внимание на изпълнителите на фолклорна музика. Това показва анализ от теренно проучване на Българската..
Поради официална препоръка на Европейската комисия и Асоциацията за авиационна безопасност на Европейския съюз (EASA), “България Еър” анулира..
В "България днес" на 3 октомври отбелязваме двайсетата годишнина на Българския университет в Тараклия, открит на 1 октомври 2004 г...
В брой 20 на предаването слушайте : За работата на Центъра за славянски езици и култури Лисабонския университет и българския лекторат в..