Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Константин Костов за своите учители, за музиката и последния проект с български музиканти

БНР Новини
Снимка: личен архив

Константин Костов е концертиращ джаз пианист и преподавател в Hochschule fur Musik und Theater Munchen – Университета за музика и сценични изкуства в Мюнхен. Свирил е в много градове на Германия и Япония, както и в Русия, Италия, България. Знае немски, английски, полски, руски, сръбски, малко японски. В края на април Константин взе участие в концертния проект Jazz Migrations, представящ наши пианисти, които живеят в чужбина. През последните години Константин работи и в Полша, където активно се изявява с полски джаз музиканти. С двама от тях той беше на сцената на „Джаз форум“-Стара Загора преди дни. Това са певицата Агниешка Хекиерт и Сезари Конрад (ударни инструменти), както и Радослав Славчев (бас). Споделя, че предпочита modern jazz, crossover jazz, folk jazz, неравноделните ритми и източната мелодика.

Константин е роден във Враца, в много добро семейство, което му осигурило прекрасна среда за развитие, според собствените му думи. В младостта си баща му учил тромпет в Музикалната академия в София, но след това завършил право. Константин започва занимания с пиано в родния си град при Петър Карагенов, продължава образованието си в Плевен.




Имаше тогава методисти, които обикаляха музикалните школи из страната, прослушваха учениците и си избираха деца, с които да работят от време на време – разказва той. Тогава за Враца отговаряше Елеонора Карамишева – дългогодишен преподавател по пиано в Музикалното училище в Плевен. Започна да се занимава с мен от малък, след това продължих при нея и в Музикалното училище. Още преди да замина за Плевен, открих за себе си джаза. След промените през 1989 г. Милчо Левиев се завърна от Щатите, имаше поредица от концерти, дойде и във Враца. Изпълни „Рапсодия в синьо“ от Гершуин с Врачанската филхармония. Билетите бяха разпродадени, но моят учител по пиано ми отстъпи своя – голям жест, който още помня. Тогава за пръв път чух пианист да свири на живо джаз и се влюбих в тази музика. По-късно, в Академията в София, бях в класа на проф. Юлия Ценова – много артистичен човек, интересен композитор, страхотен контакт имах с нея. След това заминах за Мюнхен, мечтата ми беше да уча при Леонид Чижик – един истински титан в джаз пианото. Беше много трудно да попаднеш в неговия клас и беше огромно щастие, че ме прие. С него имам особена връзка, той ми е като баща. И до ден-днешен се виждаме, разговаряме, свирим.

След като завършва Академията в Мюнхен, Константин се явява на конкурс за преподавател и от 2008 г. има клас по джаз пиано. Водя също комбо, трио и различни състави, а посоката е модерен джаз и неравноделни ритми – казва той. Обича и българските класици, затова авторските му пиеси често са върху теми от техни произведения.


За мен джазът е най-свободното изкуство, всякакъв вид музика може да се преработи и да стане джаз. Правил съм дори пиеса на Панчо Владигеров, както и „Вариации върху „Дилмано Дилберо“ на сина му – Александър Владигеров. През 2010 г., с тогавашното ми трио, се явихме на един много голям конкурс – Terem Crossover Competition в Санкт Петербург. Участваха 86 групи от цял свят. Именно с „Дилмано Дилберо“ спечелихме второ място и специалната награда на публиката.

Един от проектите на Константин се нарича Consolation (“Утеха“), съдържа девет пиеси и е посветен на двете му деца, които през последните години живеят на хиляди километри от него.

Те са наполовина японци, наполовина роми – като мен. Но не знаят, бяха малки… Затова избрах да им го кажа с една специална пиеса, която написах – „Шукар“, което означава „хубаво“ на майчиния ми език.

Константин е убеден, начинът, по който свири един музикант, показва какъв човек е, как се отнася към хората и нещата от живота, каква е неговата философия и естетика. За проекта Jazz Migrations през април той избра да свири с Христо Йоцов – барабани и Димитър Карамфилов – контрабас. Христо е невероятен музикант, освен инструменталист, той е и много добър композитор. За мен това е най-финият барабанист у нас. С него и с Митко веднага намерихме общ език на сцената и  съм сигурен, че ще продължим да свирим заедно.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Папи Ханс с нов емоционален проект – "Паркинга"

В края на 2024 г., два месеца след "Песен за нея" , Папи Ханс представи следващия си проект, зареден с много емоции - "Паркинга". Песента вече е сред любимите на почитателите му хитове в новия албум на изпълнителя "Цветовете на тъгата". За нея..

публикувано на 14.01.25 в 10:15
Група „Тангра“

"Нашият град"

Песните на група "Тангра" ни вълнуват вече почти половин век. "Тангра" живее много активен музикален и творчески живот в обновен състав – от около седем години е с фронтмен и вокалист Борислав Мудолов, познат и от групите Der Hunds и Intelligent Music..

публикувано на 13.01.25 в 10:15

"Силата на любовта"

Младата певица Paola завърши 2024 година позитивно със "Силата на любовта" – не само песен, а музикално пътуване към сърцето. "Идеята е да се покаже, че всички сме красиви такива, каквито сме, и че е изключително важно какво носим в сърцата си –..

публикувано на 11.01.25 в 10:15