Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Александър Александров: Космонавтите сме направени от друго тесто

БНР Новини

БАН отбелязва 30-годишнината от полета на втория български космонавт Александър Александров с изложба на оригиналните апарати, с които са провеждани експериментите на орбиталната станция “Мир”, скафандъра и костюма му, фотографии, научни и видео материали.



На 7 юни 1988 г. от космодрума в Байконур излита космическият кораб “Союз ТМ-5” с екипаж българина Александър Александров и руснаците Анатолий Соловьов и Виктор Савиних. Но на километър и половина от орбиталния комплекс “Мир”, с който трябва да се скачат, космонавтите се сблъскват с изпитание, изправящо ги пред опасността преждевременно да се завърнат на Земята.




Това се случи, когато се откачи антената за стиковка и тъй като тя ту се отваряше, ту се затваряше, информацията, която получавахме на екрана, на моменти изчезваше – спомня си космонавтът Александър Александров. – По инструкция трябваше да се върнем, но ние предприехме рисковано скачване, тъй като втори подобен неуспех щеше да се превърне в нарицателно за България (Полетът на Георги Иванов през 1979 г. е прекратен преди скачването със станцията заради технически проблем – бел. ред.). Затова още на Земята бяхме решили да направим всичко възможно да се скачим и действително успяхме.



Като почти всяко българско момче в средата на миналия век и Александър Александров мечтае да стане космонавт. Увлича се по книгите на Жул Верн, избира професията на летец и се явява на подбора за първи български космонавт. Въпреки че е отлично подготвен, на 10 април 1979 г. излита другият обучен български космонавт Георги Иванов, а Александър Александров е оставен за дубльор. След девет години обаче той най-после се преборва за детската си мечта.

Възможно ли е да си представим от Земята какво е да се рееш в безтегловност в безкрая?

Не, не можеш да си го представиш, докато сам не го изпиташ – отговаря космонавтът. – Навремето се смяташе, че метеоритните потоци, тежките междугалактични частици и радиацията ще бъдат основният враг на усвояването на Космоса, докато безтегловността едва ли не е райско състояние, в което се носиш в пространството като птица. Но се оказва, че именно тя не позволява на всеки да лети в Космоса заради многото вредни фактори, влияещи върху човешкия организъм.



По време на полета екипажът успешно изпълнява научната програма “Шипка” и прави 56 експеримента.

Това, което постигнахме, е уникално за своето време, тъй като за първи път успяхме да компютъризираме всички експерименти – разказва Александър Александров. – Един от тях засягаше съня и преди нас беше изпълняван от американците, но неуспешно, защото техният астронавт не беше спал. А знаем, че сънят е основният фактор, който възстановява организма. Затова ние осъществихме експеримента месец преди полета, по време на полета и месец след него и доказахме, че космонавтът може да се възстановява в Космоса. Т. е. там също присъстват дълбокият сън, повърхностният сън и сънят преди събуждането. Това показва, че могат да се правят полети до други планети и галактики, така че имаме основен принос към международните космически полети.



А как се променя човек, след като се е докоснал до безкрайността?

Всеки полет ни променя, тъй като виждаме, че сме само малка прашинка във вселената – смята Александър Александров. – Затова и възприемаме като пошли и непристойни завистта, злобата, кариеризма, които съществуват на Земята и ни се струва смешно да срещаме хора, изпълнени с подобни емоции. Като че ли ние, космонавтите, сме направени от друго тесто.

Хоризонтът на днешните деца мечтатели е много по-широк – те не само искат да летят в Космоса, но и да колонизират планети. Ще имат ли шанса обаче да го направят под българския флаг? За да има перспектива, трябва да има държава, икономика, селско стопанство, развитие на страната. И когато това стане, ще излети и трети космонавт, казва Александър Александров.




Полетът на Александър Александров и научната му програма са един от върховете на българските космически изследвания. Бяха направени много  практически, технически, технологични и научни експерименти и беше създадена много сериозна апаратура, каза пред Радио България Петър Гецов, директор на Института по космически изследвания на БАН. Той разказва още за уникалните постижения на българските учени в сферата на космическите изследвания и с какво ще допринесе българската наука за изследванията на Марс:

Снимки: Диана Цанкова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Честита Коледа!

С Коледа идва надеждата за нови възможности!  Екипът на Радио България отправя към всички вас, скъпи сънародници по света и у нас, пожелание за здраве, обич в домовете и кураж в душите, за да продължавате да следвате мечтите си! Щастливи празнични..

публикувано на 25.12.24 в 00:05

Предстои застудяване с валежи от дъжд и сняг

В сряда с умерен, в Източна България и силен вятър от север-североизток ще нахлува студен въздух. Ще бъде облачно, почти навсякъде ще вали и на места количествата ще бъдат значителни. В Предбалкана и по високите полета те ще бъдат от сняг, а в..

публикувано на 24.12.24 в 18:30
Петър Теодосиев

Български учени започват работа по проект за по-чист транспорт и енергия

От началото на Новата година български учени ще работят върху мащабен проект, свързан с водород и водородни технологии, които да помогнат за развитието на по-чист транспорт и енергия, заяви пред БНР Петър Теодосиев, културолог и главен редактор на..

публикувано на 24.12.24 в 15:56