На 29 юни, когато православната църква чества светите Петър и Павел, занаятчиите отбелязват своя професионален празник. Затова днес ще надникнем в ателието на Екатерина Лашова, с която ще си поговорим не само за нестандартните ѝ керамични чаши, но и за малките и големи моменти в живота, за скритите и явните послания, които носят нейните произведения. 

Ателието за изработване на керамични съдове е създадено преди 12 години. И от тогава Екатерина Лашова неуморно, с неизчерпаема фантазия и усет към формата и красивото създава невероятните си чаши, чинии, чайници, кани, захарници. Чудатите чаши могат да задоволят и най-капризния клиент. Защото са най-разнообразни – малки, големи, с необичайни дръжки, без дръжки, кръгли, квадратни, смачкани, криви, с най-невъобразима форма и във всички цветове на дъгата.

В началото, когато направих моето ателие, трябваше да започна отнякъде. Тогава колекционирах чаши и реших, че няма да е зле да започна с тях, – разказва Екатерина. – Аз съм човек с голямо чувство за хумор и с една по-различна гледна точка към света. И исках те да забавляват, да носят удоволствие. Много пъти съм виждала на лицата на хората, когато гледат или виждат чашите за първи път, да се появява спонтанна усмивка.

Всяко нещо се появява в определен момент и с определена причина, – убедена е Екатерина Лашова. – Всяка чаша води след себе си появата на друга, понякога се ражда от нова или стара случка и винаги има послание, което носи.

Точно затова отделните чаши имат собствени имена и, разбира се, своя история.

Едни от чашите, които станаха безспорен хит, са във формата на сърце с ключ и ключалка. Това е историята на една голяма любов в живота ми, – връща се в спомените си Екатерина. – Тогава живеех в Италия и, разхождайки се по улиците с мъжа ми, блуждаейки в тази любовна еуфория, видях един магазин, в който имаше стари неща за мебелите – ключове, ключалки, различни панти. И влизайки вътре, намерих една ключалка и един ключ, които толкова ми харесаха, че реших да ознаменувам тази любов, в която живеех, с тези два символа. И всъщност до ден днешен те останаха символ на любовта, и много хора в момента ги поръчват точно с тази идея.

Първоизточникът на едни други забавни чаши е спомен от детството на Екатерина Лашова. Историята обаче има неочакван край.

Когато бях малка, нашата съседка даваше следобедна закуска на мен и дъщеря си в едни червени чаши на бели точки. Били сме толкова малки, че когато тя слагаше чашите на прозореца, аз ги гледах отдолу-нагоре и винаги тези чаши ми се струваха огромни. И тези бели точки върху червено са ми останали страхотен спомен. Но съвсем скоро, срещайки отново съседката, открих, че чашите са били пластмасови, – със смях споделя Екатерина.

Съвсем различна е идеята на смачканите чаши. Въпреки причудливата си и забавна форма, те всъщност носят много дълбоко послание.

Аз следвах в Париж и там много ми хареса идеята за рециклиране на форма, която по начало е създадена да бъде хвърлена. Такава е примерно пластмасовата чаша. Тя се ползва всекидневно от много хора, а след това отива в боклука, – обяснява Екатерина. – А след като видях една смачкана чаша в културния център „Жорж Помпиду”, толкова много ми хареса идеята и реших, че един ден ще си направя моя смачкана чаша. Но аз я направих с тази идея, че ако сменим материала на обекта и го изработим примерно от керамика, то той вече няма да бъде хвърлен. Може би трябва да се замислим за всички неща, които хвърляме всекидневно. Ако се използват малко по-малко пластмасови опаковки, торбички и т. н., би било доста по-добре за природата. Но не зная дали хората усещат тази моя идея спрямо смачканата чаша.

Всъщност, чашите на Екатерина представляват една голяма картина, която обрисува нея самата, различните ѝ настроения и периоди от живота. Липсват ми моментите на усамотение, в които да правя нещо ново. Сега искам да измисля нова, по-ергономична като форма и удобна за ползване чаена чаша. Тя никога няма да е съвсем нова, винаги ще напомня на нещо вече някъде видяно или някакво усещане, но ми се иска да има още и още форми, които да допълват тази богата колекция от модели и усещания, – разказва за плановете си Екатерина Лашова. И завършва с думите: Нещата, които правя, са предназначени за малките лични моменти, в които човек пие чай или кафе. Те са за удоволствие. Аз също имам любима чаша. Винаги. Но всеки ден е различна.

Снимки: личен архив