С последните си действия в регионалната политика правителството на Бойко Борисов потвърждава, че не са били лъжовни уверенията му за поддържане на приоритета „Западни Балкани“ във външната политика на България и след приключване на ротационното й председателство на Съвета на ЕС. Разговорите на Борисов онзи ден в Солун, а вчера и в Босна и Херцеговина, не само потвърждават, но и конкретизират някои от основните линии на поведение на София в тази сфера. Тази балканска активност правителството прояви непосредствено преди Софийската среща на инициативата 16+1, чиято основна цел е да развиват икономическо сътрудничество и инвестициите между Китай в Централна и Източна Европа, от която Западните Балкани са неразделна част. Една от приоритетните области на инициативата за тази година е инфраструктурата, а инфаструктурните проекти бяха доминираща тема при посещенията на премиера Борисов в Солун и Сараево.

На четиристранната среща в Солун между премиерите на България, Гърция и Румъния и президента на Сърбия, българският премиер Бойко Борисов отдели първостепенно внимание на въпросите на инфраструктурната и транспортната свързаност на региона. Сега той обвърза тази тема с необходимостта развитието на железопътните системи и на морския и речния транспорт да бъде съпътствано от усилия за максимално улесняване на вкарването на товари през пристанищата. Същата теза бе доразвита на Солунската среща на министрите на транспорта на четирите държави, на която българската страна информира за готовността си от началото на 2019 г. да въведе електронно таксуване на превозните средства по пътните магистрали, обяви се за постигане на оперативна съвместимост на системите за таксуване на съседните държави и потвърди готовността да работи за изграждане на възможно най-много пътища и жп линии, които да гарантират транспортната свързаност със съседните държави и да засилят търговките и икономическите връзки с тях.

Пак тази седмица правителството в София одобри Меморандум за създаването на Изпълнителен съвет за железопътния товарен коридор „Алпийско-Западно Балкански“. Тази инфраструктура също има за цел да подобри свързаността и стокообмена със страните от Западните Балкани. Според решение на ЕК от март 2018 г., коридорът следва да влезе в експлоатация до две години като част от европейската железопътна мрежа за конкурентоспособни товарни превози.

Но и в Солун, и в Сараево, премиерът Борисов напомни едно ключово условие за европейската интеграция на Западните Балкани. На четиристранната среща в Солун той отбеляза, че са необходими приятелство, компромис и разбирателство между всички в региона, а в Сараево – че приоритетът Западни Балкани остава в сила, но страните от този регион трябва да преодолеят различията си. Като пример за преодоляване на различията Борисов изтъкна договора за добросъседство между България и Македония, както и договора между Атина и Скопие за името на Македония. Дали тази примери ще бъдат последвани, най-вече в сложните отношения между Сърбия и Косово и в решаването на вътрешните противоречия в Босна и Херцеговина, тепърва ще се види.