Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

“Пуснете музиката” били предсмъртните думи на диригента Емил Чакъров

БНР Новини

Застиваше на сцената смирен, със сключени в молитва длани. И оркестърът се преобразяваше в олтар, пред който да се принесе в дар и жертва, само и само да измоли, макар и мимолетно, още веднъж да бъде осенен. 

Музика. Пуснете музиката. Това изрекъл в болничната стая Емил Чакъров и пуснал душата си да отлети. А последната прошепната молба за миг застинала в тишината, преди магнетофонната лента завинаги да я улови – и с нея маестрото да изповяда смисъла на своето всичко, побрал се в една-единствена дума.

Този тъй съкровен момент от живота на Емил Чакъров показва във филма си “Последен концерт” Георги Тошев. Изпъстрен със свидетелствата на световни музиканти, неизвестни кадри от концерти и гласове от архивите, творението рисува необикновената съдба на прочутия български диригент, въздигнала го до звездите, но и не му спестила мрачните терзания от отхвърлянето и самотата.




СнимкаТози филм има задачата да припомни кой беше този универсален талант – най-достойният ученик на Караян, човекът, за чиято кариера се грижеше мениджърът на Мария Калас – разказва Георги Тошев. – Емил Чакъров мечтаеше да отиде на голямата сцена и когато го постигна, се върна, за да я пресъздаде у нас чрез Новогодишния музикален фестивал, който все още е инспириран от духа му. Да докара в социалистическа България маестро Херберт фон Караян и Берлинската филхармония, Мирела Френи и най-големите световни артисти – всичко това го можеше единствено човек с талант и контакти в другия, свободен свят. Той беше ухажван от крале, кралици и магнати и дарбата му беше толкова силна и магнетична, че за него нямаше прегради. Кариерата му обаче имаше цена – на самотата, на разочарованието, на неприемането у нас, на финалния акорд като в музикално произведение да си отиде едва на 43 години, но достойно.

С Пласидо Доминго, Николай Гяуров и Мирела Френи
Едва на шест, Емил Чакъров е обявен за дете чудо и музиката ще го съпътства през целия му живот – от първите уроци по цигулка в родния Бургас, през спечеления конкурс за диригенти на Херберт фон Караян в Западен Берлин, до най-големите оперни театри и оркестри по света, отворили врати за блестящия маестро. В ерата на самия Караян и изключителните Мути, Абадо, Бърнстейн, Озава, Челибидаке, българинът успява да намери достойно място, печелейки възхита с индивидуалния си почерк на музикант. Но преди всичко е трябвало да спечели най-тежката си битка – да  пробие без протекции в музикантските среди в собствената си страна, разчитайки единствено и само на таланта си.

С учителя Херберт фон Караян
Става въпрос за центрираност и устременост – това е единственото обяснение при всичките реално съществуващи “не-та” и спънки в живота му – категоричен е Георги Тошев. – Негови познати свидетелстват как той живеел в софийско мазе и се миел с ледена вода, защото друга нямал. Въпреки това увереността, че ще стигне там, където е неговото място, не го напускала. Има една история как той веднъж слязъл от “Драгалевци”, след като чул по радиото оркестър, чийто диригент не обявили. И отишъл до радиото пеша, тъй като нямал пари за автобус, за да разбере, че диригентът бил самият Караян и да се увери, че един ден ще стане като него. И го постига.

Като човек, жонглиращ с два коренно различни свята по време на Желязната завеса, той неведнъж е влизал в полезрението на Държавна сигурност. Служителите й обаче така и не успяват да го вербуват, защото, както казва авторът на филма, Емил Чакъров постига пълното припокриване на талант и морал. Днес обаче диригентът, който щеше да бъде на 70 години, тъне в забрава в родината си – нито една улица, културна институция, дори собственият му фестивал не носят името му, няма негова паметна плоча, нито музей, а записите му събират нейде прах. Затова пък по света умеят да ценят гениите. Когато в звукозаписната компания “Сони” прославената Соня Йончева помолила да чуе най-великия запис на руска опера за всички времена, й връчили изпълнение под палката на българина Емил Чакъров.

Снимки: архив

Още от категорията

Награден от ЕС албански роман е отпечатан на български

На български език излезе романът "Епосът на утринните звезди". Книгата , на родения през 1971 г. Руди Еребара спечели Наградата за литература на ЕС през 2017 г. Преводът е на Екатерина Търпоманова. Еребара е поет, романист и преводач. Завършил е..

публикувано на 18.01.21 в 11:58

На фокус: самобитните кукери от с.Черган

Кукери от тунджанското село Чарган, област Ямбол, са на корицата на януарския брой на списанието "National Geographic" за България, съобщи кметът на общината Георги Георгиев. Кукерската група е основана през далечната 1938 г. и всяка зима..

публикувано на 16.01.21 в 05:25

Слободан Симич спечели литературната награда „Алеко – 2020“

В Свищов започнаха честванията на 158 години от рождението на Алеко Константинов. За 54-ти път бе връчена литературната награда „Алеко“. Тазгодишният носител на отличието за къс хумористичен разказ е сръбският психиатър, афорист и писател..

публикувано на 13.01.21 в 17:42