Министерството на регионалното развитие и благоустройството наскоро публикува за обществено обсъждане Национална жилищна стратегия, сред чиито цели е и тази да се намери начин растящият брой необитаеми жилища в страната да може да се ползват и за социални нужди. Темата намери широк отзвук в националните медии, но всъщност не е нова. Още в края на миналата година, под заглавие „Жилищата в България: по-празни, но все по-скъпи“, в. „Капитал“ изнесе някои смущаващи статистически данни с позоваване на доклад на световната банка. Поръчан от регионалното министерство, въпросният доклад констатира, че на имотния пазар в България има парадоксална ситуация, при която в условия на намаляващо население има излишък на жилища, а тяхното придобиване става все по-скъпо и по-трудно. В Централна и Източна Европа България е страната с втори най-висок дял на разходи на домакинствата, свързани с жилищата. Проблемът допълнително се усложнява от обстоятелството, че наемният пазар е почти неразвит заради липса на сигурност и стимули за наемодателите. Според статистиката, към днешна дата необитаемите жилища в България са 1 220 416 или над 31 на сто от всички, а все повече хора нямат шанс да се сдобият със собствен жилищен имот или имат нужда от подкрепа за наемане на такъв. Затова една от основните задачи пред управлението на жилищния фонд е да се намери начин броят на необитаемите жилища да бъде намален и да се повиши тяхната използваемост. Проблемът е труден за решаване и предвид обстоятелството, че общественият жилищен фонд е сведен до символичен дял от 2,4 процента , трудно се управлява поради разпръснатостта му сред частни жилища, а общините разполагат с ограничени ресурси за неговото поддържане. Една от идеите на правителството е чрез промени в данъчното облагане де се предвидят стимули за предоставяне на необитаваните жилища под наем. Обмисля се и възможността за предоставяне на нисколихвени кредити или други финансови инструменти в комбинация с безвъзмездна помощ. За провеждането на по-активна и системна жилищна политика трябва също по-ясно определяне на отговорностите на централните и местни власти. На централно ниво има нужда от орган, който да провежда националната жилищна политика, а на местно ниво – от капацитет за създаване и изпълнение на общинските жилищни програми. Възможно е да има и проблем с достоверността на ползваните към днешна дата данни. Високият брой "призрачни домове" може да се дължи и на недостатъци при преброяването на населението и жилищния фонд от 2011 г., чиито показатели за жилищния фонд  включваха също вили, ваканционни жилища и хотелски апартаменти. Недостатъците на преброяването от 2011 г. се признават от самия Национален статистически институт, който този месец започна подготовка за ново преброяване на населението. То обаче ще бъде през 2021 г.