„Където и да се намираме, ние винаги носим България в сърцето си“. „Аз обичам своята родина“. За някои тези думи може би звучат като клише, но когато ги чуете от български деца, които милеят за своето отечество, няма как да останете равнодушни. Тазгодишното издание на трите детски конкурса на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) показа, че участниците в тях стават все повече. Расте и броят на държавите, от които наши сънародници кандидатстват за участие. Претенденти за първите места в категория „най-добър писател“, „най-добър художник“ и „най-добър певец“ тази година бяха българчета от 40 държави, сред които и някои изненадващи. Председателят на агенцията Петър Харалампиев даде пример с конкурса за изобразително изкуство„България в моите мечти“, където за първи път получават картини от Индонезия, Нова Зеландия и Турция. Без съмнение, определянето на тримата финалисти в конкурса по пеене „Любка Рондова“ е било особено трудно, тъй като кандидатите са изключително талантливи. По регламент едната песен трябва да бъде народна, а другата – избор на участника, но и двете трябва да бъдат изпети на български език. Един от наградените участници е 15-годишната Йоана Банкова, която се явява на конкурса за втори път:

От 14 години живея във Великобритания и много ми липсва България и всичко тук. Научих български в българското училище, където ходя от 5 годишна, а да пея на български се научих в Добрич с моята учителка Елена Каравельова. При нея уча поп и рок пеене. Миналата година опитах, но не спечелих награда. Сега тя е вече факт. Народното пеене е нещо ново за мен, затова изпях „Катерино моме“ в поп аранжимент, а втората ми песен беше „Родината“ на Веси Бонева.

Конкурсът за литература „Стефан Гечев“, който съществува почти от създаването на ДАБЧ, също отличи три от най-добрите есета, вдъхновени от искрената и чиста любов на децата към родината. Според статистиката, до момента в трите конкурса са участвали общо 13 000 деца на наши сънародници, живеещи в чужбина. Наградите са важни за тях, тъй като показват, че макар и да са далеч от своето отечество, България не забравя за своите деца и ги насърчава да открият таланта си и да развиват заложбите си. Усилията, които полагат различни български организации и неделните училища да поддържат жив българския дух, не остават незабелязани от българите по света и те не пропускат възможност да изразят благодарността си към учители и директори, приели работата си за кауза, която нерядко отстояват, пренебрегвайки собствените си нужди и с цената на много лишения. Това направи и Ивета Иванова, чийто две дъщери също си тръгнаха с отличия, заради своя талант да рисуват:

От 15 години живея в Неапол. Децата посещават училище „Българче“ там. 35 българчета учат в него и то е сред най-големите в Италия. Искам да благодаря на директорката Пепа Стефанова, която работи с възрожденски дух, а силата, която носим българите в чужбина, я чувствам много повече там, отколкото когато се завърна в България. Може би онова, което ни липсва, ни зарежда и ни кара да работим повече, да бъдем по-силни и да ценим повече българщината. Има голяма разлика в начина, по който децата усвояват българската култура, откакто тръгнаха в това училище. Те са изцяло в италианска среда и на моменти отказваха да ми говорят на български, а аз го правя, откакто са родени. Откакто посещават училището обаче, нещата са съвсем други. Те се научиха да работят заедно, познават много български традиции. Правим мартеници, сурвачки, говорят за Васил Левски и българската история.